2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1387/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници”, [населено място], против определение № 331 от 17. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 267/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1807 от 3. 07. 2014 г. по гр. д. № 1326/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е допълнено определение № 1409 от 26. 05. 2014 г. по гр. д. № 1326/13 г. в частта за разноските и Б. „А. солници”, [населено място] е осъдено, на осн. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, да заплати на [община] сумата 2000 лв., на [фирма] сумата 2110 лв., на [фирма] сумата 1000 лв. и на [фирма] сумата 1800 лв. разноски по делото.
Община – П. изразява становище за липса на основания за допускане до касацасионно обжалване на определението на апелативния съд и за законосъобразност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Останалите ответници по частната касационна жалба не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което частният жалбоподател-ищец в първоинстанционното производство е осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, да заплати на ответниците направените разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този акт, апелативният съд е приел, че претенцията за разноски е основателна, тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК такива се дължат на ответника и при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска. Приел е, че възражението на ищцовата кооперация по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно само досежно разноските за адвокатско възнаграждение, направени от [фирма], и същите са намалени от 3000 лв. на 2110 лв. /до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Относно разноските за адвокатско възнаграждение на останалите ответници е приел, че същите не надхвърлят минималните размери по наредбата и подлежат на присъждане в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: а/. ако един от ответниците с поведението си е дал повод за предявяване на иска, то следва ли ищецът да понесе отговорността за разноските, направени от този ответник – с твърдения, че този въпрос е решен в противоречие с определение № 298 от 30. 05. 2009 г. по ч. гр. д. № 297/09г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК/; б/. при присъждане, на основание чл. 78, ал. 4 и 3 ГПК, на разноски направени от ответника за адвокатско възнаграждение, допустимо ли е съдът да присъди по-нисък размер от минимално определения в Наредба № 1/2004 г., ако искът е оттеглен преди провеждане на първото по делото заседание – с твърдение, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Първият въпрос касае само частната жалба срещу определението досежно разноските на Община-П., доколкото се твърди, че тази страна с поведението си /предоставяне на подвеждаща информация относно местонахождението на имота и собствениците му с издадени скици и данъчни оценки/ е дала повод за завеждане на делото. Не е доказано противоречивото му разрешаване с приетото по този въпрос в цитираното по-горе определение на ВКС, тъй като по настоящото дело няма никакви данни общината, чрез действия или бездействия на свои служители, да е дала повод за предявяване на иска – и скиците, и удостоверенията за данъчна оценка са издадени след предявяване на иска, а съдържащата се в тях информация за собствениците на имота съответства на представените по делото нотариални актове.
Разглеждането на втория въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е ясна и разбираема – при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът не може да присъди размер по-нисък от минимално определения по чл. 36 ЗА и Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не е предвидено изключение за хипотезите на прекратено производство поради оттегляне или отказ от иска, направени до провеждане на първото открито заседание по делото. Този въпрос е разгледан и в ТР № 6/12г., т. 3, с което е прието, че съдът е свободен да намали поради прекомерност подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение до предвидения в цитираната наредба минимален размер.
При този изход на делото частният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на Община – П. разноските за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по частната касационна жалба в размер на 500 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 331 от 17. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 267/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници”, [населено място] да заплати на Община – П. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: