О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 09.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3415/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от М. И. Х. и Р. Л. Х. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. А., молба за изменението на определението от 17.06.2014 год. по делото, с което са присъдени разноски на другата страна в размер на 800 лв.
Оплакванията са за прекомерност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение, с искане да бъде намален, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображенията са свързани с липсата на провеждане на съдебно заседание пред настоящата инстанция, поради постановеното определение за недопустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв., поради което и осъществената защита на другата страна се свежда до подаване на писмен отговор. Освен това се поставя под съмнение заплащането на адвокатското възнаграждение с оглед родствената връзка на ответника с упълномощения адвокат.
Ответникът по частната жалба А. И. Г., чрез адв. Л. Г., оспорва искането за изменение на размера на присъдените му разноски по съображенията в представения писмен отговор.
Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на молителите, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Към писмения отговор на ответника в касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника му възнаграждение в размер на 800 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е внесена. С оглед направения извод за недопустимост на касационното обжалване поради цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и с оглед чл. 78, ал. 4 ГПК, така направените от ответника разноски следва да му се присъдят, с оглед искането за това.
Неоснователно е оплакването на молителите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответника е по подадена касационна жалба срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като съответствува и на правната и фактическа сложност на делото и е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие. Ирелевантно за присъждане на разноските е обстоятелството за твърдяната родствена връзка между страната и пълномощника, тъй като последната не изключва възмездността на договора за правна защита и съдействие. Представянето на такъв в настоящето производство изключва упражняването на предвидената в чл. 38 ЗА възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ на роднини.
Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор, без защита в съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. Доводът за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователен, с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и параграф 2 ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази предпоставка в случая според настоящия състав не е налице, с оглед данните по делото, като материалният интерес, обусловен от цената на иска, не може да обоснове обратен извод, а договореният размер на възнаграждението не надхвърля минимално определения размер по наредбата.
Поради горните съображения искането следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. Х. и Р. Л. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Н. А., за изменение на определение № 126 от 17.06.2014 год. по гр. д. № 3415/2014 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта на присъдените с него на А. И. Г. от [населено място] разноски за касационното производство.
Определението да се връчи на страните, като същото може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: