Определение по т.д. №491/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 09.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №491/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК [фирма] [населено място] срещу решение №950 от 07.12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №604/2010г., в частта, с която е потвърдено решение №1005 от 10.03.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №3373/2008 г., в частта , с която е уважен искът на М. Г. М. срещу касатора с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за сумата от 80 000 лева-неимуществени вреди, настъпили от ПТП, както и в тази част, с която касаторът като застраховател по задължителна застрахова „гражданска отговорност” на водачите на МПС е осъден от въззивния съд да заплати още 20 000 лева на ищцата по съшия иск, ведно със законните последици.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат тези по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд-С. в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба №1/2004 на ВАС.Ответника по жалбата М. М. не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е уважен прекият иск на М. Г. М. срещу касатора като застраховател по задължителна застрахова „Гражданска отговорност” на водачите на МПС, съдът е приел, че на 19.01.2008 г. в резултат от виновно причинено ПТП от страна на водач л.а. „Пежо” с рег. [рег.номер на МПС] е причинена смъртта на сина на ищцата. Съдът е констатирал налично към датата на ПТП валидно застрахователно правоотношение срещу риск ГО на водача на вредоносното МПС, съгласно застрахователна полица № 22307-7226676. Макар и издадена при разсрочено плащане на застрахователната премия и неплащане на съответната поредна вноска с настъпил падеж, съдът е приел, че застрахователното правоотношение не е прекратено при условията на чл.202 от КЗ, тъй като не се установява писмено волеизявление от страна на застрахователя, съгласно изискванията в ал.2 на чл.202 от КЗ. Отделно от това, съдът се е позовал и на справката от регистъра по чл.292 от КЗ , от който се вижда, че процесното застрахователно правоотношение е било отразено като действащо към датата на настъпване на вредоносното ПТП.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора правните въпроси за това, дали за прекратяване на действието на застрахователен договор при уговорка за разсрочено плащане на застрахователната премия от застрахования и неплащането на поредна вноска на падежа , договорът може да се развали по право или за се дължи изрично волеизявление от страна на застрахователя за това, както и въпросът за начина на формиране размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът твърди, че първият въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата, като сочи и прилага едно първоинстанционно съдебно решение на СГС по гр.д. 3527/08, за което не се установява да е влязло в сила, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, счита че разпоредбата на чл.202 от КЗ урежда застрахователните правоотношения при разсрочено плащане на застрахователната премия. На застрахователя е дадено правото да прекрати застрахователния договор, в случай че не е платена дължима вноска от застрахователната премия. Застрахователят може да упражни правото си да прекрати договора не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Фикцията за връчено писмено предупреждение се отнася само за случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 на чл.202 от КЗ ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на последната вноска, какъвто е настоящият случай . Това, обаче не означава, че отпада задължението на застрахователя да уведоми застрахования за прекратяването на договора за застраховка. Прекратяването на договора, поради неизпълнение на задължението на застрахователя за плащане на застрахователните премии, е право, което трябва да бъде упражнено за да произведе своите правни последици, а не настъпва по силата на закона, както неправилно се твърди от касатора. В тази насока ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 от ГПК с Р №83 от 05.07.2010 г. по т.д. №8078/2008 г. на ТК, ІІ т.о., което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, наличието на която сама по себе си изключва основанията за допускане до касация сочени от касатора-противоречива практика на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото / Така ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело 1/2009г./.Ето защо и при положение, че обжалваното решение не постановява изход на спора в разрез с горецитираната практика на ВКС, то липсва основание за допускане до касация.
По отношение на поставения обуславящ изхода на спора втори правен въпрос, също има налична практика на ВКС, включително от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно ППВС № 4 от 23.12.1968 г., която изключва наличие на соченото основание за допускане до касация по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК . Ето защо , доколкото възприетите в обжалваното решение критерии за определяне размера на обезщетението на пострадалия за претърпените от него болки и страдания съвпадат с произнасянето на ВС в т.11 на цитираното Постановление на Пленума по този въпрос , то не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, от ГПК.
На ответника по касационната жалба Гаранционен фонд-С. се дължи на основание чл.81 от ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2450 лева, съгласно Наредба №1/2004 на ВАС за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №950 от 07.12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №604/2010г..
ОСЪЖДА ЗК [фирма] [населено място] да заплати на Гаранционен фонд-С. разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2450 лева, съгласно Наредба №1/2004 на ВАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.