О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164
София, 06.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1116/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Литовойска / продължено в лицето на законите и наследници А. С. П. и Т. С. Литовойски и двамата от [населено място]/ срещу решение № 63/06.03.2009 год. по гр.въз. дело №554/2008 год. на Пловдивския апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 533/ 07.04.2008 год. по гр.д. № 1989/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. Г. Литовойска от [населено място] искове по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сума от 10 000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 50 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на общината и за сумата от 2 000 лв. , предявен като частичен иск от общ размер от 19 200 лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.01.2000 год. до 31.12.2003 год., ведно със законната лихва от 08.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумите .
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация – [община] , счита, че касационната жалба е процесуално недопустима като просрочена и неоснователна по същество.
Апелативна прокуратура [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество.
Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
Касаторът не е формулирал правен въпрос .
Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само оплаквания, които обосновават неправилност на въззивното решение. Такива са оплакванията за неправилност на изводите на съда : че основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от деликтната отговорност на определени длъжностни лица от общината, за нищожност на представеното по делото строително разрешение №50/12.05.1994 год., за липса на причинно- следствената връзка между отменените респ. обявените за нищожни административни актове и настъпилата вреда, за това кой е носителят на правото на строеж . Касаторът твърди , че изводите на съда по тези въпроси са неправилни и тяхната неправилност се обосновава с представените по делото съдебни актове.Без да се обсъжда въпроса дали такова противоречие действително е налице,това само по себе не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото не е изведен съответния материалноправен или процесуалноправен въпрос.Отделно от това, в основната си част, визираните изводи на съда касаят фактически , а не правни въпроси, които са направени въз основа на конкретните доказателства събрани по делото.
Поради липса на правен въпрос, посочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не следва да се обсъждат . Наличието на тези основания / критерий/ за допустимост на касационното обжалване може да се преценява единствено във връзка с конкретно формулиран правен въпрос.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/06.03.2009 год. по гр.въз. дело №554/2008 год. на Пловдивския апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: