О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София , 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 3127/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 1 от 22.01.2008 г. по гр.д. № 4517/2007 г. на Русенски районен съд, оставено в сила с решение № 277 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 223/2008 г. на Русенски окръжен съд ответникът И. П. Н. е осъден да заплати на А. М. Ю. и М. Ю. сумата 1500 щатски долара по договор за заем от 23.10.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 7.08.2007 г. и разноски по делото.
Ответникът Н. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допускането на касационната жалба за разглеждане се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- наличие на противоречиви решения между същите страни по повод други невъзстановени суми, дадени в заем.
От данните по делото е видно, че ищците са наследници- деца на Б. А. , починала през 2004 г. в Република Т. Докато е била жива майка им често се връщала в гр. Р., където искала да закупи жилище. За целта сключила предварителен договор с ответника за построяване на един апартамент, за което според договора му платила 10 000 щ. долара. Освен това на няколко пъти му давала и различи суми в заем,за връщането на които ищците са завели отделни дела. Доказвали са дадените в заем суми с писмен документ, съставен на бланка на разходен касов ордер, в който са обозначени датата, размера на сумата, името на ответника като получател и има подписи на двете страни. Не е било спорно, че ръкописният текст на бланките е изписван от други лица, но подписите на страните са автентични. При тези данни съдът е приел, че представеният писмен документ представлява разписка, доказваща наличието на отношения по договор за заем между ответника и наследодателката на ищците.
В касационната жалба няма изрично формулиране на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл възивният съд, но с оглед на изложеното в нея следва да се приеме, че това е въпросът, свързан с доказателственото значение на т.н. разходен касов орден, въз основа на който съдът е изградил убеждението си за наличието на договор за заем.
За да е допустимо касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо да се представят доказателства, че този съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Законодателят има предвид други решения по идентични спорове, като изискването е противопоставените съдебни актове да са влезли в сила. Само при това условие може да се твърди, че е налице спор, решаван противоречиво от съдилищата. От изложението в жалбата в случая обаче е видно, че няма други влезли в сила решения по повод на заемните отношения между ответника и наследодателката на ищците, или въобще противоречива практика относно значението на т.н. разходен касов ордер и писмените доказателства, с които може да се установи договора за заем. Касаторът се позовава на решенията по гр.д. № 6513/ 2007 г. и по гр.д. №4027/ 2007 г. на Русенски районен съд, с които исковете за други суми, също дадени в заем на ответника- съответно за 1850 щ.д. по договор от 17.12.2002 г. и за сумата 1500 щ.д. по договор от 7.10.2002 г., са били отхвърлени. Цитираните решения обаче не са окончателни и не са влезли в сила, тъй като са обжалвани пред въззивния съд, както се твърди и в самата касационна жалба. Третото решение, което се цитира в жалбата е първоинстанционното решение по настоящото дело, което е потвърдено от въззивния съд и самото то е предмет на касационно обжалване, поради което не може да бъде аргумент в подкрепа на хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В жалбата не се излагат съображения за наличието на другите две хипотези на допустимост на касационното обжалване- по чл.280, ал.1 т.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд или произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
С оглед на горното следва да се приеме, че няма основания за допускане разглеждането на касационната жалба, поради което и на основание чл.288 във вр. чл.280, ал.1, т.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. П. Н. от гр. Р., вх. № 5848/ 20.06.2008 г. против въззивно решение № 277 от 19.05.2008 г., постановено по гр.д. № 223/ 2008 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: