О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София, 05.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4529/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. С. „З”, гр. Д. срещу въззивно решение № 46/21.03.2008 год. по гр.дело № 545/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е уважен.
Касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В подкрепа на твърдението си цитира съдебна практика на ВКС и на съдилищата, с която въззивното решение е в противоречие.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен и да постанови друг съдебен акт, с който го е уважил, въззивният съд е приел за установено, че са налице предпоставките затова, тъй като процесните земи не са били заявени за възстановяване по реда на реституционния закон, а са били собственост на наследодателя на ищеца, към момента на отчуждаването им, с протокол от 23.11.1950 год.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката в цитираното решение № 91/01.02.1995 год. по гр.дело № 2349/1994 год. на ВС, ІІІ-то г.о., в което същественият материалноправен въпрос е допустимостта на реституция по земеделския закон, по реда и условията на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд се е произнесъл по друг съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, а именно – по допустимостта на претенцията по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и по нейната основателност и доказаност, при което отсъства идендитет на двете правоотношения, за да се обоснове извод, че въззивното решение е в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Същите съображения за отсъствие на идендитет по разрешените съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са относими и при обсъждане на решение от 15.11.2007 год. по гр.дело № 569/2007 год. на Ш. окръжен съд и решение от 03.12.2007 год. по гр.дело № 578/2007 год. на същия съд. За наличие на противоречива съдебна практика не е достатъчно да има постановени съдебни актове с различен резултат, а същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд да е в противоречие с практиката на съдилищата, постановили различно разрешение по подобни материалноправни и процесуалноправни въпроси, какъвто не е случаят.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 46/21.03.2008 год. по гр.дело № 545/2007 год. на Д. окръжен съд по касационната жалба на О. с. „ ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ-ДОБРИЧКА”, гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: