3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
С., 14.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 994 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 619 от 08.07.2010 година по гр.д. № 2818/2009 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 1797 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 1797/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Д. Д. от [населено място] против Л. Н. Д., С. Д. Д. и Е. Х. Д., тримата от [населено място] за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба от 18.11.1999 г. В решението е прието за установено, че с процесния договор ответницата Л. Д. е продала на втория ответник С. Д. по време на брака му с Е. Д., собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 21, находящ се в сградата на [жилищен адрес] вх. „б”, [улица], [населено място]. Прието е, че твърдението за привидност на сделката като прикриваща дарение не е установено; че въведените от ответницата Л. Д. твърдения, че не е получила продажната цена срещу обещание цената да и бъде заплатена в по-късен момент не сочат за привидност на сделката, а обективират воля за възмездност на прехвърлянето; че твърдението за привидност се опровергава и от показанията на разпитаните свидетели, съгласно които прехвърлителката е целяла и разчитала да получи уговорената в договора продажна цена.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от М. Д. Д. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси: приравнява ли се признанието на страната на обратен документ, удостоверяващ, че изразеното в договора съгласие е привидно, правещ допустими свидетелските показания (решение № 274 от 11.05.1987 г. по гр.д. № 123/1987 г. на ІV г.о. на ВС); прави ли признанието на един от задължителните другари, че сделката е симулативна, вероятно твърдението на противната страна и допустими ли са в тази хипотеза свидетелски показания (решение № 845 от 08.01.1993 г. по гр.д. № 684/1992 г. и решение № 417 от 26.02.1966 г. по гр.д. № 2494/1965 г. на І г.о. ВС) и от значение ли е кога е съставен писменият документ, правещ вероятно твърдението на страната за симулативност на сделката (решение № 646 от 1.03.1963 г. по гр.д. № 364/1963 г. на І г.о. ВС на НР). Изложени са доводи, че разрешаването на така повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Д. и Е. Х. Д. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържат, че въззивното решение е недопустимо предвид липсата на правен интерес за ищцата да оспорва действителността на сделка, сключена между трети лица. Претендират съдебни разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изведените в изложението към касационната жалба въпроси не са обуславящи изхода на делото. Решаващият извод на съда за неоснователност на предявената претенция за привидност на сделката от 18.11.1999 г. е основан на липсата на доказателства за обратен документ – липсата на признания, изходящи от страните по сделката, както и на свидетелските показания за действителната воля на страните. Съдът е приел, че въведените от ответницата Л. Д. твърдения не съставляват признания за постигнато от ответниците съгласие за безвъзмездност на прехвърлянето – в молби от 04.11.2008 г. и от 11.02.2009 г. се съдържат твърдения, че приобретателите не са заплатили продажната цена, но са поддържали у прехвърлителката убеждението, че ще заплатят цената в по-късен момент, т.е. твърденията са за постигнато съгласие за възмездност на прехвърлянето, изключващо дарствено намерение. Изводите на съда за недоказаност на претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД са основани и на обстоятелствата, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, допустими съобразно правилото на чл. 134, ал.2, изр. 2-ро ГПК отм., тъй като ищцата се явява трето лице спрямо оспорената като привидна сделка.
Предвид изложеното, повдигнатите от касатора въпроси за правното значение на признанието за привидност на сделката, нямат отношение към правните изводи на съда. Нямат отношение към формираните във въззивното решение изводи и приложените решения на Върховния съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Въведеното от ответниците по касация възражение за недопустимост на обжалвания съдебен акт не следва да бъде обсъждано по същество, предвид настъпилите в хода на производството смърт на прехвърлителката Л. Д. (акт за смърт № 0076 от 10.03.2011 г.) и правоприемство за ищцата (у-ние за наследници № 001096 от 27.04.2011 г.) по отношение на потестативното право да се претендира недействителност на разпоредителна сделка, извършена от наследодателката и.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за присъждане на съдебни разноски на ответниците в производството по чл. 288 ГПК предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619 от 08.07.2010 година по гр.д. № 2818/2009 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: