ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
София, 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1011/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Б” О. – гр. С. срещу Решение № 119 от 24.VІ.2009 г. по гр.д. № 181/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила в осъдителната част Решение № 575 от 23. ХІІ. 2008 г. по т.д. № 894/ 2007 г. на Варненски окръжен съд, с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по съществен материалноправен въпрос за приложението на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и при ясно изразен петитум на предявения иск за връщане на даденото поради неосъществено основание (чл. 55 ал. 1 пр. 2 ЗЗД), и изразена в този смисъл обстоятелствена част на исковата молба, съдът неправилно е квалифицирал иска на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД (връщане на даденото поради отпаднало основание). Жалбоподателят разграничава трите фактически състава на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, поддържа, че предявеният иск е по чл. 55 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, недопустимо уважен от съда по чл. 55 ал. 1 изр. 3 ЗЗД и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Прилага копия от Р. № 454/2.ІІІ.1976 г. по гр.д. № 92/ 1976 г., Р. № 1093/13.ІІІ.2006 г. по т.д. № 391/ 2005 г., Р. № 1056/ 10. Х.2008 г. по гр.д. № 4494/ 2007 г., Р. № 914/ 23. Х.2008 г. по гр.д. № 3346/ 2007 г., всички на състави на ВКС и ТР на ОСГК на ВС № 122/1. ХІІ.1986 г. за разваляне на договор срещу издръжка и гледане.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. С. – гражданка на Русия, чрез адв. К от АК – Варна, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и не изразява становище по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от съда и той е: връщането на цената, платена от купувача по предварителен договор за продажба на недвижим имот, развален поради неизпълнение на задълженията на продавача, може ли да се иска на отпаднало основание – чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи правилността на решението, с което искът на купувача за връщане на цената, платена по развален предврителен договор, е уважен на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – на отпаднало основание.
Така разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена в ППлВС №1/ 1979 г., която е в смисъл, че на отпаднало основание – чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – може да се претендира от изправната страна връщане на платена сума по договор, развален поради виновно неизпълнение на насрещната страна.
С оглед тази задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, е неоснователно поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Дори и да се решава противоречиво от съдилищата изложеният материалноправен въпрос, налице е задължителна съдебна практика по въпроса – ППлВС №1/1979 г., в съответствие с която е постановено обжалваното решение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 119 от 24.VІ.2009 г. по гр.д. № 181/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: