ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 157/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Диян Д. Д. и К. Н. Д. – двамата от гр. В. срещу Решение № 452 от 31. Х.2008 г. по т.д. № 736/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 7.V.2008 г. по гр.д. № 1978/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което Диян Д. Д. и К. Н. Д. – от гр. В. са осъдени да заплатят солидарно на “К” Е. – гр. В..79 лв. – възнаграждение по договор за посредничество, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба от 29. ХІІ.2008 г. жалбоподателите излагат съществения материалноправен въпрос: съдът не е съобразил уговорения до 7.І.2006 г. срок за изпълнение на насрещните задължения на страните, за който е приел, че посочвал само обичайния срок за финализиране на подобен вид сделки, което е в противоречие с чл. 84 ал. 1 ЗЗД, което противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата: Решение № 237 от 29.ІІІ.1989 г. по гр.д. № 114/ 1989 г. на ВКС, Решение № 445 от 16.V.2005 г. по гр.д. № 738/ 2004 г. на ВКС и Решение по гр.д. № 457/ 2007 г. на Окръжен съд – Бургас. Жалбоподателите искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “К” Е. – гр. В. с писмен Отговор оспорва основателността на касационната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно решение, с което Диян Д. Д. и К. Н. Д. – от гр. В. са осъдени да заплатят солидарно на “К” Е. – гр. В..79 лв. – възнаграждение по договор за посредничество. Изложени са съображения, че в изпълнение на сключения на 17.V.2005 г. между Д. Д. и “К” Е. – гр. В. за посредничество, в т. 5 от Регистъра на предложените имоти към договора, е включен апартамент № 41, на ул.”Д” №15, при цена 62 000 евро без ДДС, и за него на 28. ХІ.2008 г. е извършен оглед от възложителя. Съдът е посочил, че с подписаното между “К” Е. и К. Д. – съпруга на възложителя – Споразумение от 29. ХІ.2008 г., са уговорени условията на закупуване на имота, който имот “К” Е. се е задължил да не предлага на други купувачи до 7. ХІІ.2005 г., като с нот.акт № 10 на 27.І.2006 г. К. Д. е купила имота с цена 62 000 евро от продавачите. Направен е извод, че посредникът е изпълнил задълженията, поети с Договора за посредничество и уговореният със Споразумението от 29. Х.2008 г. срок за сключване на предварителен и окончателен договор, не е срок на действие на Договора за посредничество и тъй като договорът не съдържа срок за изпълнение, този срок е в рамките на обичайния за финализиране на такъв вид сделки. Съдът е заключил, че със сключване на договора за продажба, предмет на нот.акт № 10/ 2006 г., е възникнало за възложителя задължението за плащане на възнаграждението и е уважил иска солидарно срещу ответниците, които са съпрузи.
Жалбоподателите сочат съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за които поддържат, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че се решава противоречиво от съдилищата: при уговорен от страните срок до 7.І.2006 г. за изпълнение на Договора за посредничество, обвързани ли са те с този срок и може ли да се приеме, че страните са обвързани с обичайния за финализиране на такъв вид сделки срок.
С оглед данните по делото не може да се приеме, че това е разрешеният от въззвния съд съществен материалноправен въпрос, който е: дължат ли ответниците възнаграждение на изпълнителя въз основа на сключения Договор за посредничество, преценен във връзка със Споразумението от 29. ХІ.2005 г. Този въпрос е съществен, тъй като от него зависи правилността на постановеното решение.
Неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да се приеме, че при разглеждане на предявения иск следва да се съобрази практиката на ВКС, изразена в посочените от жалбоподателите: Решение № 237 от 29.ІІІ.1989 г. по гр.д. № 114/ 1989 г. на ВКС и Решение № 445 от 16.V.2005 г. по гр.д. № 738/ 2004 г., която е по приложението на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, трябва страните по делото да са обвързани с договор с уговорен срок за изпълнение на задължението за посредничество за покупка на недвижим имот, какъвто не е настоящият случай. Като е тълкувал в съответствие с изискването на чл. 20 ЗЗД волята на страните, съдържаща се в Договора за посредничество и в Споразумението от 29. Х.2005 г., съдът е стигнал до извода, че тъй като не е уговорен срок, в който изпълнителят да посредничи за намиране на жилище в посочения от възложителя район и цена, този срок е в рамките на обичайно необходимия срок за финализиране на такъв вид сделки. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че с изтичане на посочения в Споразумението срок 7.І.2006 г., в който посредникът е следвало да осъществи сделката между тях и собствениците на имота, те не са обвързани с Договора за посредничество и като са купили след тази дата посочения в т.5 на Регистъра имот, не дължат възнаграждение на посредника за предложения от него за закупуване имот. Жалбоподателите дължат уговореното възнаграждение, тъй като са налице условията на т.8 от Договора – посредникът е изпълнил задължението да намери и предложи на възложителя за купуване жилището, което жилище съпругата на възложителя е купила от собствениците.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, съобразно приетото в Решение по гр.д. № 457/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд. Решението се отнася за договор за заем и поето задължение за връщането на сумата в точно определен срок и касае приложението на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, която разпоредба няма отношение към спора на страните, поради което не може да се приеме въз основа на това решение, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски по делото за касационната инстанция 230 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 452 от 31. Х.2008 г. по т.д. № 736/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Диян Д. Д. и К. Н. Д. – от гр. В. да заплатят на “К” Е. – гр. В. лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: