О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София, 16.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 730/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Х. от гр. В. срещу решение №186 от 28.07.2008г., постановено по в.гр.дело №303/2008г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение №21/19.03.2008г. на Габровския окръжен съд и не му е признато възражението за прихващане с уважената сума. Релевирани са оплаквания за отмяна на решението като неправилно и необосновано, с искане да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по жалбата М. И. И. не взема становище по оплакванията в касационната жалба и основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателен искът на М. И. срещу Х. Х. за сумата от 12 500 лв., предявен като частичен от сумата 40 000 лв., с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, като дължима по запис на заповед от 21.07.2001г., но на основание неоснователно обогатяване, поради противопоставено от ответника възражение за изтекла давност по чл.531, ал.1 ТЗ, установено с влязло в сила решение по гр.дело № 129/2006г. на Габровския окръжен съд. Съдът е приел за безспорно установено правоотношението по записа на заповед, а що се касае до развиваната съвместна търговска дейност приема, че отношенията по нея са различни от тези по записа на заповед, затова представените по делото КРО касаят тази дейност, а не задължението на ответника по записа на заповед. Съдът не е възприел за основателно възражението на ответника за прихващане с дължимите на ищеца суми, защото по делото ответникът не е доказал свое вземане към ищеца. Не е прието за недоказано и основателно възражението на ответника, че дадените с КРО суми представляват служебен аванс със задължение за неговото отчитане, а отбелязването в тях за получени като “лични “ суми не е посочено задължение за връщане и в срок.
От изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да се направи извод, че формулираният от касатора съществения правен въпрос е за съдебно прихващане с неликвидно вземане и между вземания с различен произход. Касаторът се позовава на конкретна съдебна практика на ВС и ВКС. Така формулираните от касатора правни въпроси са важни, но не са съществени, тъй като не се отразяват на крайния извод на съда за основателност на иска по чл.534, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е приел, че не следва да се извършва прихващане между двете насрещни вземания не защото вземането на ответника не е ликвидно /установено по размер/, но защото ответникът не доказва съществуване на насрещно вземане. В този смисъл правният извод на съда не е обусловен от неправилно приложение на процесуалните и материални норми за съдебното прихващане с насрещно вземане, а поради неизпълнение на задължението на ответника да докаже твърдените от него факти/ чл.127, ал.1 ГПК отм/. Доколкото има евентуално несъответствие между правния извод на съда и фактите по делото, то това е въпрос, който засяга правилността на съдебното решение и основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Не е вярно твърдението на касатора, че съдът е направил правен извод, че не е възможна съдебна компенсация между вземания, които имат различен произход. Такъв правен извод въззивният съд не е направил във въззивното решение, поради което поставеният от касатора въпрос не е съществен по делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения не се налага обсъждане на сочената от касатора съдебна практика на ВС и ВКС.
В заключение, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186/28.07.2008г., постановено по в.гр.дело №303/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: