О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1647
София,10.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1361 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби на двете насрещни страни против решение от 07.04.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 765/2008 г.
Ищецът М. Р. С. обжалва горното решение в частта, с която иска му по чл. 215 КТ е частично отхвърлен, като излага съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът „К” А. , гр. С. обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е осъден да заплати на С. сумата от 3650,80 лв. на осн. чл. 262, вр. чл. 143 КТ, ведно с лихва за забава и съдебно-деловодни разноски. Оплакванията са за неправилност.
И двете жалби са допустими – подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Те не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания от М. Р. С. за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Наличието на правен интерес и на обжалваем интерес са въпроси, имащи отношение към допустимостта на касационната жалба, не към предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, които са за селектиране на допустимите касационни жалби до касационно разглеждане.
В случая, както съдебният състав изясни по-горе жалбата на М. С. е допустима – той има правен интерес да обжалва въззивното решение в частта по чл. 215 КТ, с което е отхвърлена негова претенция за заплащане на сумата от 4 454,09 лв. /над 1000 лв./.
Повдигнатите материалноправни въпроси дали по отношение на автомобилните превози е приложима нормата на чл. 18 , ал. 1 НСКСЧ и дали работниците и служителите от сухоземния транспорт имат право и на обезщетения за храна, са обсъждани от въззивния съд, като са формирали и правните му изводи за действително дължимия размер на командировъчните пари за исковия период от време, съответно за крайния резултат по спора.
Представените от касатора съдебни решения, обаче не обуславят приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Няма данни съдебният акт, постановен от Софийския районен съд да е влязъл в сила, а практиката на Върховния административен съд е формирана по различен предмет на правораздаване и тя не попада в хипотезата на обсъжданата хипотеза за допускане на касационно обжалване.
Липсата на установена практика на ВКС по повдигнатите въпроси, както и необходимостта от тяхното изясняване, са от значение за точното приложение на закона, поради което и на това основание касационната жалба на С. трябва да бъде допусната до разглеждане.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решенето по жалбата на работодателя „К” АД:
Поставеният въпрос може ли да се установи полагане на извънреден труд само въз основа на командировъчни заповеди и удостоверение на СДП за задгранични пътувания, без да се изследва дали трудът е положен извън установеното работно време, е от значение за изхода по спора, като са налице и допълнителните изисквания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. По изложените вече по-горе съображения не е налице противоречива практика на съдилищата, защото касаторът се позовава на решение от 30.06.2008 г. постановено от СРС, което не е влязло в сила.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение от 07.04.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 765/2008 г.
Производството за М. С. е безплатно.
УКАЗВА на „К” А. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 73,02 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: