О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 01.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3742/2018 г. по описа на съда
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационни жалби с вх. № 17681/ 11.06.2018 година подадена от Ф. И. Р. от [населено място], обл. Г. чрез процесуалния представител адв. К. М. – АК П. и по касационна жалба вх. № 17682/ 11.06.2018 година, подадена от Л. И. С. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. М. – АК П. против въззивно Решение № 626 от 08.05.2018 г. по В.гр. дело № 186/2018 год. на ОС – Пловдив по чл. 124, ал.1 ГПК.
С касационните жалби, с напълно ИДЕНТИЧНО съдържание, се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и противоречие с практиката на ВКС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока неточно интерпретиране констатациите на изслушаната нова съдебно-техническа експертиза за наличието на дава самостоятелни обекта на правото на собственост в приземния етаж, наследени от страните по делото в контекста на дадените обяснения на страната по чл. 176 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване, поддържано с ДВЕТЕ ИЗЛОЖЕНИЯ към касационните жалби, с напълно идентично съдържание, се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по изведени общо 10 въпроса от процесуално правен и материално-правен характер.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. И. Х. чрез адв. Н.А. – АК П., с който се оспорват изцяло касационните жалби на Ф. Р. и Л. С. с обстойни съображения за неточно излагане на фактите по делото, тяхната интерпретация от съда, сочи се, че извън предмета на спора са въведени ирелевантни факти, изведените въпроси в изложенията към касационните жалби не касаят правни, а фактически въпроси, няма произнасяне извън претендираните права на ищцата, поради което счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски по делото.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК и съобрази изискванията за допустимост на производството по чл. 280, ал. 3 ГПК намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, насочени са срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което и се явяват процесуално допустими .
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК и чл. 294, ал. 1 ГПК при повторно разглеждане на делото е отменил Решение № 289 от 28.07.2015 г. по гр. дело № 1974/2014 год. на РС-Асеновград год. и е постановил ново, с което на основание чл. 124, ал.1 ГПК е приел за установено по иска на К. И. Х. по отношение на ответниците Ф. И. Р. и Л. И. С., че е ищцата е собственик по наследство на 1/3 идеална част ( една трета) от самостоятелен обект в първи приземен етаж от жилищна сграда, самостоятелен обект с площ от 27 кв.м.( двадесет и седем), разположен в първи приземен етаж на жилищна сграда в [населено място], заснет по КК на града като самостоятелен обект с идентификатор ***** от жилищна сграда в ПИ **** построена в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], който самостоятелен обект в партера на сградата е бил заснет с идентификатор ***** от жилищна сграда със Заповед No КД 14-16-1189 от 18.07.2013 година, с която е одобрено изменение на КК и КР на [населено място], отменена с Решение на Адм.Съд- Пловдив от 27.02.2014 година по а.х.д. No 2874/2013 год. и представляващ самостоятелен търговски обект-магазин.
В мотивите на съдебното решение е прието, че искът на К. И. Х. е установяване на правото и на собственост на 1/3 идеални части от самостоятелен обект – магазин, обособен в приземния етаж, съобразно актуалния му вещно-правен статут, придобит на основание наследяване и като такъв е процесуално допустим, доколкото делото се разглежда за втори път пред въззивната инстанция по върнато съображения за неправилност, констатирана от ВКС с отменителното му решение.
Прието е, че страните са сестри, наследници по закон на И. Г. Р., поч. 07.02.1993 год. и М. И. Р., поч. 03.04.2002 година, като наследодателят И. Р. е бил собственик на основание покупко-продажба, делба и давностно владение на парцел ** в кв. 289 по плана на [населено място] от 212 кв.м., понастоящем ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място]. При придобиване на имота в него е имало дюкян, къща и сайвант. Понастоящем в имота има изградена 4 етажна жилищна сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], като спорът касае „самостоятелен обект“ в приземния етаж, обособен като магазин, останал в наследство, като неразпореден от родителите в полза на ответника Л. С. и сина и през 1991 година с Договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане по НА 1032/1991 година, с който договор е прехвърлена собствеността на „магазина от триетажната жилищна сграда“ с площ от 82 кв.м.
С отменителното решение на ВКС е указано, че за да се разреши спора , дали е останал „самостоятелен обект“, неразпореден с посочената сделка, имащ понастоящем статут на магазин, следва да бъде тълкувана волята на прехвърлителите поради по точна индивидуализация на прехвърления магазин и неговите граници, като се изводите на съда се съобразят с общите мотиви на Решение No 202 от 13.07.2012 год. по гр.д. No 680/ 2011 год. на ВКС, I г.о., с които се приема, че при тълкуване волята на страните по договора може да се излиза и извън текста на самия договор, да се изследват обстоятелствата при които е сключен, в т.ч. и действителната характеристика на разпоредените обекти, а когато има спор относно площта, при тълкуване волята на договарящите следва да бъдат съобразени архитектурни планове и др. строителни книжа, последващи преустройства и др.
След съобразяване с изложеното и преценка на поставените въпроси, доводите на страните – касатори и ответника по касация, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно задължителните разяснения на ТР No 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване, изрично се прие, че за да се допусне касационно обжалване касаторът следва да изведе онези правни въпроси, които не само са имали обуславящо за изхода на спора значение, но са били в преметната рамка на спора, очертан от въззивната жалба, и е налице произнасяне на въззивния съд, с което произнасяне съдът не е съобразил практиката по същите тези въпроси на ВКС (задължителна и незадължителна), или не е съобразил правните си изводи с Актове на Конституционния съд на Република България или с на Съда на Европейския съюз, или поставя въпроси, по които няма практика или има такава, но тя е спорадична и има нужда от произнасяне за уеднаквяването и еднаквото и точно прилагане на законите.
Въпросът 1. / За допустимостта въззивният съд да се произнася с решение относно собствеността на несамостоятелна част от недвижим имот-помещение от магазин, да не се съобрази с доказателствата, събрани по указания от ВКС при връщане на делото за ново разглеждане както и със задължителната практика по чл. 290 ГПК, обективирана с Решение No 202 от 13.07.2012 год. по гр.д. No 680/2011 год. на ВКС, I г.о. не може да бъде приет като, такъв обусловил изхода на спора. Доколкото делото е разгледано от касационната инстанция в правомощията по чл. 290—293 ГПК и имплицитно, с постановеното отменително решение, е прието, че искът на К. Х. е процесуално допустим, пререшаването му е недопустимо, а спорът се приема за преклудиран. От друга страна, формулираното виждане на защитата на касатора, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд, въпреки дадените указания с отменителното решение, не е съобразил нито тях, нито посочената съдебна практика на ВКС ( относно начина на тълкуване волята лицето – прехвърлител по договор касаеща точната индивидуализация на разпоредения недвижим имот ) по естеството си съставлява оплакване за допуснато нарушение на процесуални правила, което може да бъде проверено само при допуснато касационно обжалване, но като оплакване не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос 2. / За възможността въззивният съд по свое усмотрение да индивидуализира несамостоятелно помещение – част от магазин като самостоятелен част с идентификатор по КК, при наличие на отменена административна заповед относно самостоятелното отразяване в кадастралната карта по начина на формулиране и естеството си изисква отговор за законосъобразността на начина на формиране на съдийското решение по основния спорен въпрос – а именно дали обектът на правото на собственост “ самостоятелен обект- магазин“, ситуиран на партерния етаж, поради което следва, че търсения отговор може да бъде даден от касационният съд в правомощията по чл. 290- 293 ГПК и то само, ако са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване . В тази аспект въпросът не е от категорията на тези, визирани от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпрос 3. / За допустимостта въззивният съд сам да променя предмета на иска, без конкретизация от страна на ищеца в исковата молба относно претендирания обект – като идеална част или самостоятелен обект и относно неговата квадратура отново по естеството си съставлява оплакване за евентуално допуснато нарушение на процесуални правила, което може да бъде проверено само при допуснато касационно обжалване, но като „въпрос“ не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване тъй като няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, така както е посочено и в задължителните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният въпрос 4. / За възможността при прехвърляне с НА на самостоятелно помещение – магазин да се приеме, че не е прехвърлена и несамостоятелната част – незаконно преградено помещение, образувано от площта на магазина и склада към него без строителни книжа и разрешение, въпреки събраните в тази насока доказателства? като „въпрос“ не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване тъй като няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е посочено и в задължителните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, както и съдържа оценъчен елемент касателно формулираното несъобразяване на въззивния съд с доказателства по делото и тяхната оценка.
Поставеният въпрос 5. / За възможността едно лице да получи по наследство от родителите си несамостоятелна част от самостоятелен обект – магазин, към момента на смъртта им, при положение, че наследеното вещно право не е съществувало като самостоятелно помещение в правния мир при откриване на наследството и неговото обособяване е реализирано години след смъртта на наследодателите ? по естеството си не само като „въпрос“ не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване, тъй като няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, така като е посочено и в задължителните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, но и съдържа изразено правно виждане за това какво съдържа „ наследството“, което виждане не отговаря на смисъла на закона и съдебната практика третираща наследството като съвкупност от имуществени парва и задължения и някой фактически отношения, притежавани от едно лице –наследодател към момента на смъртта му. Промяната на обекта на собственост на едно наследствено имуществено право не променя характера му на наследство.
Въпрос 6. / За възможността наследниците или някой от тях да променя едностранно със свои действия действителната воля на наследодателите, материализирана във официален документ – нотариален акт за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, след смъртта им и да наложи тълкуване на волята им извън изложеното в нотариалния акт ? по съдържание съставлява довод по неприетата теза на страната по съществото на спора, а втората част на въпроса влиза в противоречие със съдебната практика, с която изрично е посочено с отменителното решение на ВКС, че въззивният съд следва да се съобрази при решаване на спора по същество.
Въпрос 7. / За възможността в исковото производство, без да се оспори съдържанието на официален документ – НА за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане и за дарение на недвижим имот, въззивният съд да вземе отношение по НА и да приеме, че описания имот или част от него е с различен собственик от този посочен в нотариалния акт? също като предходния въпрос по съдържанието си съставлява довод по неприетата теза на страната по съществото на спора като формулировката влиза в явно противоречие със съдебната практика, с която изрично е посочено с отменителното решение на ВКС и в която насока са дадените указания към въззивния съд при новото разглеждане и решаване на спора по същество.
Въпрос 8. / За възможността действителната воля на наследодателите по отношение на техен имот, част от друг такъв самостоятелен да се определя не от издадените официални строителни документи по отношение на двата обекта към момента на прехвърлянето им с НА на един от наследниците, а от установени факти за отдаване под наем на несамостоятелната част за нужди, различни от основното предназначение на имота? е некоректно поставен, тъй като се припокрива по съдържание с предходния. Но също като предходния въпрос по съдържанието си съставлява довод по неприетата теза на страната по съществото на спора като формулировката влиза в явно противоречие със съдебната практика, с която изрично е посочено с отменителното решение на ВКС и в която насока са дадените указания към въззивния съд при новото разглеждане и решаване на спора по същество.
Въпросът под номер 9. / За възможността съдът да игнорира изцяло показанията, дадени от една от страните по чл. 176 ГПК с мотива, че тази страна е заинтересована, въпреки че същата страна няма претенции за притежание на права въз основа на наследяване? без съмнение не може да бъде квалифициран по друг начин освен като оплакване за допуснато нарушение на процесуални правила. Сама по себе си разпоредбата е ясна, няма спор по приложението и, поради което и не са налице основания за допускане на касационно обжалване особено в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
Въпрос 10. / За допустимостта въззивният съд да признае за собственици двете ответници по делото, въпреки че няма предявен насрещен иск от тяхна страна и двете категорично заявяват, че не притежават по наследство от родителите си по 1/3 идеална част от несъществуващото несамостоятелно помещение от 27 кв.м., за която претендира по наследство ищцата, тяхна сестра? Не е обуславящ изхода на спора, зададен е извън контекста на самото въззивно решение, тъй като произнасяйки се по позитивен начин за правото на собственост в идеалните части, признати на ищцата, то изводите, че е налице съсобственост и за останалите страни в мотивите на съдебния акт, не може да се приеме, че е произнасяне извън предметната рамка на спора.
Водим от гореизложеното искането на двете касаторки, подали самостоятелни касационни жалби, но с напълно идентични съдържания и представлявани от един и същ процесуален представител, не могат да бъдат уважени.
По направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски. С оглед на правния резултат – недопускане до касационно обжалване на касационните жалби на Ф. И. Р. и Л. И. С., в тежест на последните са направените за защита пред касационната инстанция разноски на ответника по касация К. И. Х.. Искането е не само основателно, но и доказано в размер на сумата 500 лв. ( петстотин лева) –Договор за правна защита и съдействие 11851/09.08.2018 година ( л. 26).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78,ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационни жалби с вх. № 17681/ 11.06.2018 година подадена от Ф. И. Р. от [населено място], обл. Г. чрез процесуалния представител адв. К. М. – АК П. и по касационна жалба вх. № 17682/11.06.2018 година и подадена от Л. И. С. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. М. – АК П. против въззивно Решение № 626 от 08.05.2018 г. по В. гр. дело № 186/2018 год. на ОС – Пловдив, по чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. И. Р. от [населено място], обл. Г. и Л. И. С. от [населено място] да заплатят на К. И. Х. сумата 500 лв. ( петстотин лева), разноски за защита пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: