2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
Сохия, 11.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3496 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Еко почивка“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, чрез адв. Н. Т., против въззивното решение № 25 от 14 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 73/2019 г. по описа на апелативния съд в Бургас, с което се потвърждава решение № 426 от 15 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 599/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Бургас, за отхвърляне на иска на дружеството за осъждането на И. П. Б. – частен съдебен изпълнител с рег. № .. на Камарата на частните съдебни изпълнители, да му заплати сумата от 28622,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от негови неправомерни действия в качеството му на частен съдебен изпълнител, формирана като сбор от сумите 26520 лева заплатена продажна цена за право на строеж, предмет на публична продан, извършена по изп.д. № 513/2011 г., 795,60 лева заплатен местен данък, 25,52 лева заплатена държавна такса за вписване на постановлението за възлагане в службата по вписванията, 580 лева заплатена такса за одобряване на проекти, 700 лева заплатена такса за издаване разрешение за строеж, ведно със законната лихва от исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, и се оспорва изводът на съда, че частния съдебен изпълнител отговаря само в случаите, в които той нарушава конкретна правна норма, а в противен случай вредите са причинени неправомерно и не следва да се обезщетяват. Според касатора, едно процесуално действие е законосъобразно само ако процесуалният закон изрично го допуска, а в процесния случай ответникът е извършил продан на право на строеж, за което е установено с влязло в сила решение, че е било погасено по давност към деня на проданта – ако се осъществи продан на право на строеж, чийто титуляр длъжникът не е, това не е допуснато изрично от ГПК, нарушен е принципът на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму, поради което е осъществено процесуално незаконосъобразно действие; последното безспорно е причинило вреди на купувача и извършителят на увреждащото действие следва да отговаря имуществено, при презумиране на вината, изразяваща се в професионална небрежност. Като неправилен се сочи и изводът за неоснователност на оплакването, че правото на строеж е било погасено по давност към 05.04.2013 г., тъй като предявеният иск от собственика на земята е установителен, и независимо кога е постановено решението, то установява, че към сочената дата процесното право е погасено по давност. Ако въззивният съд е имал предвид, че ответникът не следва да отговаря, защото към момента на проданта искът по горното дело все още не е бил предявен и ответникът не е могъл да знае за него, отново следва да се приеме, че поради презумираната вина, ответникът е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да предотврати настъпването на вредите. Въззивният съд не е отговорил на въпроса погасено ли е и кога процесното право на строеж и кой е бил неговият титуляр към момента на проданта, както и към настоящия момент, което е в противоречие с практиката на ВКС. Неправилно е прието, че ответникът не следва да отговаря, тъй като липсвало конкретно нарушена процесуална норма, а и дори да е знаел, е следвало да извърши проданта, защото деликтната отговорност може да се изключи само ако има изрично предвидено законово изключение, а такова няма. Неправилно е прието и че съдебният изпълнител не е длъжен да извърши проверка дали длъжникът е собственик на имота към деня на извършване на публичната продан, тъй като липсва изрична правна норма за това – действително е налице законова празнота, но по силата на Закона за нормативните актове, тя може да бъде запълнена с правилото на чл. 586 ГПК, а и чл. 3 ГПК задължава съдебния изпълнител да упражнява процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се сочи, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът частен съдебен изпълнител И. Б., представляван от адв. Х. К., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба по същество.
Въззивният съд взема предвид установеното по делото: „Л.“ ООД (неучастващо в спора лице) е длъжник по изпълнително дело и на 26.11.2011 г. върху процесното право на строеж (придобито от „Легатрон“ ООД през 2006 г. по замяна с ЕТ „А. П.-2004“, комуто правото на строеж е учредено от първоначалния собственик Д. С. през 2004 г.) е наложена възбрана; на 14.02.2012 г. е извършен опис на недвижимия имот, върху който е учредено правото на строеж в полза на „Легатрон“ ООД, и то е изнесено от съдебния изпълнител на публична продан; на 15.04.2013 г. е насрочена и проведена публична продан и с постановление за възлагане от 21.04.2013 г. правото на строеж е възложено на купувача-касатор; на 20.09.2016 г. първоначалната собственица Д. С. е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу купувача касатор в настоящото производство, и решението, в полза на С., е влязло в сила на 23.04.2018 г. По твърденията на касатора в качеството му на ищец за противоправно поведение на съдебния изпълнител, изразило се в неизпълнение на задълженията му по чл. 483 ГПК да извърши проверка на собствеността, вследствие на което той е насочил изпълнението върху право на строеж, което е било погасено поради неупражняване в срок, е прието, че извършването на публична продан на имот, който не е собственост на длъжника, само по себе си не води до ангажиране отговорността на съдебния изпълнител – такава може да се ангажира само ако се установи, че той е имал задължението да провери собствеността на недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнението, и той не е изпълнил това си задължение. Счетено е, че задължението за извършване на проверка на собствеността на имота възниква за съдебния изпълнител при описа на имота, а за процесния случай е прието, че към 26.10.2011 г., когато е наложена възбраната върху правото на строеж, то е принадлежало на длъжника „Легатрон“ ООД и имотът е бил в негово владение. Според съда, при тези данни – процесният имот е във владение на длъжника и липсват доказателства да е принадлежал на друго лице, съдебният изпълнител не е извършил противоправно действие, което да е основание за ангажиране на неговата отговорност, и липсва процесуална норма, която да задължава съдебния изпълнител да извършва проверка, извън изрично предвидената възможност в чл. 483 ГПК, към момента на провеждане на публичната продан и към момента на постановлението за възлагане. По твърдението, че правото на строеж е било погасено по давност към 15.04.2013 г. (денят на публичната продан), е прието, че описания в чл. 67 ЗС срок е давностен и с практиката на ВКС е установено, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж, и съдът не може служебно да приложи давността, а само по направено от страна в исков процес възражение за погасителна давност, съдът може да се произнесе по него; възможност за съдебния изпълнител да се произнесе по подобно възражение, респ. да не пристъпва към принудително изпълнение ако констатира, че дадено право е погасено по давност, не е предвидена в процесуалния закон, а и първоначалната собственица на терена се е позовала на изтекла давност едва с предявения от нея на 20.09.2016 г. иск. Заключено е, че данните по делото не водят до извод за противоправност в поведението на ответника, изразяваща се в процесуална незаконосъобразност на предприетите от него изпълнителни действия, поради което не е възникнал фактическият състав на отговорността по чл. 74 ЗЧСИ и за ищеца не е възникнало право на обезщетение за претърпени вреди.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а с изключение на едни, са и постановени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 3 по гр.д. № 953/2017 г., III г.о., решение № 207 по гр.д. № 3201/2017 г., IV г.о., решение № 196 по гр.д. № 1555/2011 г., III г.о., решение № 17 по гр.д. № 2915/2017 г., IV г.о., решение № 43 по гр.д. № 2474/2018 г., IV г.о., която настоящият съдебен състав споделя.
В първото от сочените решения е тълкуван въпросът дали искът по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, предявен от купувача на публична продан на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника, може да бъде уважен, като съдът в това производство е длъжен да прецени чия е била собствеността върху имота, или трябва преди това да е установено посредством съдебно решение, че правото на собственост принадлежи на трето лице, а не на длъжника. К. съд, съобразявайки вещното действие на публичната продан на чужда недвижима вещ по отношение на действителния собственик, приема, че спрямо действителния собственик на имота публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави, поради което действителният собственик не е длъжен да води иск по чл. 440 ГПК, за да обори легитимиращия ефект на постановлението за възлагане на купувача в публичната продан; ако действителният собственик на имота извънсъдебно противопостави на купувача своето действително право на собственост, или сам купувачът прецени, че правото действително принадлежи на трето лице и той не е могъл да го придобие по силата на публичната продан, макар да е заплатил цената, той е претърпял имуществена вреда, която може да е причинена от небрежността на частния съдебен изпълнител, неизвършил надлежна проверка на собствеността съобразно чл. 483 ГПК. Изрично се сочи, че съдът, който разглежда иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, следва да се произнесе по всички преюдициални въпроси, включително по въпроса чия собственост е имота или част от него.
С второто решение е отговорено на въпросите налице ли е виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обосновава отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, при продължаване на изпълнението за периодични вземания, в случай че длъжникът доброволно, без принуда и по своя воля извършва плащания във време и в размер, които самият той определя, вследствие на което е събрана повече от дължимата по изпълнителното основание сума и ако е така от кой момент започва да тече погасителната давност за отговорността на изпълнител. Счетено е, че действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, а бездействието му ще е противоправно, когато следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието, и освен това се изисква и вина на съдебния изпълнител по отношение на противоправното действие или бездействие. Сочи се и че съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното производство с него; той може да съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова; в случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото, действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист; затова ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или пък е настъпило посоченото в изпълнителния лист прекратително условие, като длъжникът продължава да изпълнява задължението си, действията на съдебния изпълнител по предаването на получената в резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на задължението.
Третото решение на ВКС дава тълкуване на въпроса налице ли е незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство не зачете невлязъл в сила съдебен акт – прието е, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон, а противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител.
В четвъртото решение съдът отговаря на въпроса подлежи ли на връщане задатъка на наддавач, задържан от съдебния изпълнител, поради обявяването му за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач. При отговора съдът сочи между другото, че публичната продан на чужд имот (подобно на продажбата на чужд недвижим имот) не е недействителна, но тя не поражда действие за действителния собственик, затова евинцираният купувач може да иска обратно платената цена, в т.ч. своя задатък, който не е задържан нито е освободен, а е част от платената цена. По съществото на спора е прието, че противоправното поведение на съдебния изпълнител се изразява в това, че е поел изпълнителното дело след проданта, получил е внесените от наддавачите суми и отказал връщане на задатък, макар да са били налице предпоставките за това.
В последното решение, разясненията по въпроса вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение, включват и заключението, че за възникване на отговорността на съдебния изпълнител законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането; несъбираемостта на вземането може да бъде от значение при определяне размера на вредата, когато тя се изразява в невъзможност кредиторът да събере вземането си.
От сочените разрешения е видно, че само частично се засяга поставеният от касатора въпрос длъжен ли е съдът да се произнесе по преюдициалния въпрос за собствеността на продаден на публична продан имот, при предявен иск по чл. 74 ЗЧСИ от купувач на публична продан срещу съдебен изпълнител за вреди от продажба на имот, който не принадлежи на длъжника. ВКС в цитираното първо решение заключава, че не е необходимо преди завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ собствеността върху продадения на публична продан недвижим имот да е установена със съдебно решение, защото съдът, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от неправомерната продажба на чужда движима вещ, предявен от купувача на публичната продан срещу частния съдебен изпълнител, има задължение да се произнесе по този преюдициален въпрос. В случая този въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът е съобразявал влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск на собственицата Д. С..
Въпросите може ли купувачът да ангажира имуществената отговорност на съдебен изпълнител за извършена от последния публична продан на право на строеж, чиято погасителна давност по чл. 67 ЗС е била изтекла в полза на собственика на земята към деня на проданта, респ. на издаването на постановлението за възлагане, но последният е предяви успешно правата си след този момент, и налице ли е професионална небрежност и съответно имуществена отговорност към купувача у съдебния изпълнител, ако извърши публична продан на право на строеж, чиято погасителна давност по чл. 67 ЗС е изтекла към деня на проданта, а собственикът на земята предяви успешно правата си впоследствие, са във връзка с предпоставките, при които може да възникне отговорността на съдебния изпълнител. Както е посочено в практиката на ВКС, такава отговорност възниква в случаите, в които е налице процесуална незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител: действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки липсата на необходимите за извършването му предпоставки, а бездействието му ще е противоправно, когато действието следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Необходимо да се отбележи също, че макар давностният срок по чл. 67 ЗС да започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния, неспазването на посочения в закона срок не води автоматично до погасяване на правото на строеж (сравни разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2011 г., ОСГК). Като се вземе предвид, че основният елемент, предпоставящ отговорността, е неправомерното действие или бездействие на съдебния изпълнител, двата въпроса не могат да доведат до допускане на касационното обжалване, доколкото не поставят основния проблем във връзка с процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.
От такъв характер обаче са въпросите липсата на конкретно нарушена изпълнителнопроцесуална норма от съдебен изпълнител в изпълнителния процес освобождава ли го от отговорност за причинени вреди, и може ли да се ангажира имуществената отговорност на съдебния изпълнител за извършена от него публична продан, ако липсва конкретно нарушена изпълнителнопроцесуална норма, но въпреки това купувачът не е станал собственик на продавания имот (т.е. при нарушение на общия правен принцип да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД, респ. на чл. 3 ГПК). Съдебният състав приема, че от основополагащите изводи на цитираните решения на касационния съд е ясен отговорът на въпросите – действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно, когато е предприето при наличието на нормативна забрана за извършването му или е предприето при липса на необходимите предпоставки за извършването му, съответно бездействието му ще е неправомерно при наличие на правна норма за извършването му. В конкретния случай не е налице действие или бездействие с описаните характеристики, поради което въпросите не обосновават допускането на касационното обжалване. По същите причини не следва да се допусне касационното обжалване и по въпроса кога едно изпълнителнопроцесуално действие е процесуално незаконосъобразно по смисъла на чл. 441 ГПК, съответно неправомерно по чл. 74 ЗЧСИ, и съответно влече имуществена отговорност на съдебния изпълнител – само когато нарушава конкретна изпълнителнопроцесуална норма, или още и когато е нарушен общият правен принцип да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД.
Не съществува нормативно изискване за проверка на собствеността на продавания имот към деня на публичната продан, респективно към деня на издаване на постановлението за възлагане. Такава проверка се предвижда при описа на посочения от взискателя имот според чл. 483 ГПК. В процесния случай проверката е извършена надлежно, имотът е намерен във владение на длъжника по изпълнението, и при липса на доказателства за принадлежността на правото на собственост на друго лице, съдебният изпълнител е пристъпил към следващите изпълнителнопроцесуални действия. Въпросът за собствеността на възложеното право на строеж е поставен едва с предявяването на установителен иск от първоначалния му собственик над три години след възлагането. Ето защо въпросът длъжен ли е съдебният изпълнител да провери дали продавания имот принадлежи на длъжника към деня на публичната продан, респ. към деня на издаване на постановлението за възлагане въпреки липсата на изрично процесуално задължение за това не обуславя допускането на касационното обжалване. Аналогичен е изводът и по въпроса публичната продан на права, които не принадлежат на длъжника, съставлява ли процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл. 441 ГПК, съответно причинява ли на купувача неправомерни вреди по смисъла на чл. 74 ЗЧСИ, по вече изложените съображения.
Накрая, неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Твърдението на касатора е, че той безспорно търпи вреди, а увреждащото го действие е извършено именно от ответника. Тези доводи не могат да се приемат като сочещи коя да е от хипотезите на очевидната неправилност, поради което и това последно искане на касатора не води до допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски от 1200 лева по договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 25 от 14 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 73/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Еко почивка“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на частния съдебен изпълнител И. Б., рег. № .. на Камарата на частните съдебни изпълнители, сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: