5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 12 февруари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 183 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. И., представляван от адв. П. Д., срещу въззивно решение № 1486/27.07.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 1648/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1362/20.03.2015 г. на Районен съд – Варна по гр. д. № 9025/2015 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] – [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи сумата 8 897,99 лева, съставляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за периода от 25.12.2013г. до 24.03.2014г..
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване по същество е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. Твърди се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като в подкрепа на това становище са изложени подробни доводи, касаещи въпроса за необходимостта от „пълно и главно доказване на виновно поведение на потребителя” за ангажиране на отговорността му по чл.48 ал.2 ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. за заплащане на неотчетена /респ. преизчислена/ електрическа енергия. Към изложението на касатора са приложени копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решения на различни първоинстанционни и въззивни съдилища, с твърдението, че същите кореспондират с наведените доводи, обуславящи допустимостта на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], представляван от адв. Н. Банков, в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за селектиране на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца Н. И. отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната от [фирма] сума в размер на 8 897, 99 лв. за консумирана, но неотчетена от измервателния уред електрическа енергия за периода от 25.12.2013 г. – 24.03.2014 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне, предвид което е потвърдил първоинстанционното решение. Посочено е, че отговорността за заплащане на служебно (след корекция) начислени количества ел. енергия при условия и ред предвидени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ – издадени от Председателя на ДКЕВР, обн. ДВ бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), възниква при наличие на предвидените в чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ предпоставки. В тази връзка съдът е констатирал, че корекционната процедура, на базата на която е начислена дължимата от Н. И. сума, е извършена в съответствие с ПИКЕЕ, приети на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ, във връзка с чл.2, ал.1 от ЗНА, имащи характер на подзаконов нормативен акт и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия. В конкретния случай, след анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че съставеният от оператора на основание чл.47 от ПИКЕЕ констативен протокол установява нерегламентирано присъединяване на абоната към ел.мрежата. Посочено е, че протоколът е редовен от външна страна, съответства на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ и се подкрепя от останалите събрани доказателства. На тази база е направен изводът, че съгласно чл.48, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ за операторът [фирма] е възникнало правото да извърши едностранна коригираща процедура. Установено е и със заключение на съдебно-техническа експертиза, че избраната при извършване на корекцията методика по чл.48, ал.1, т.2б ПИКЕЕ е правилна, че извършените математически изчисления са точни, както и че техническото средство за измерване на консумираната ел. енергия е изправно, а в случая е налице директно захранване на обекта на ищеца с вкопан към имота му кабел, който заобикаля електромера.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В случая касаторът обосновава искането си за селектиране на жалбата с наличие на противоречива практика на съдилищата, но в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва конкретно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС няма правомощия да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос в приложеното изложение към касационната жалба е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Извън това, следва да се отбележи, че практиката на ВКС по този вид спорове / макар и касаеща случаи преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г./ е била винаги константна в разбирането си за допустимост на корекцията на сметката за електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. По делото е установено такова въздействие – директно захранване на обекта на ищеца с вкопан към имота му кабел, който заобикаля електромера и води до неотчитане на потреблението на ел.енергия от средството за търговско измерване. По настоящия спор, както е приел и въззивният съд, са приложими новите ПИКЕЕ от 2013г. (чл. чл. 47 – 51), приети от ДКЕВР В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), с които вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, (т.нар. „корекции на сметки на потребители”), когато се касае за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила (респ. чл. 47 – чл.51) са в сила от 16.11.2013 г. и са приложими в разглеждания случай, тъй като отговорността на касатора за потребена и неплатена ел.енергия е ангажирана за периода от 25.12.2013 г. до 24.03.2014 г. В същата насока е и произнасянето на въззивния съд и изводите му за допустимост на корекцията на сметката за електрическа енергия на ищеца, с оглед установеното неправомерно присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1486 от 27.07.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 1648/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.