О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 13.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 295/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. С. от [населено място] – лично и в качеството на управител на „ТКС” ООД със седалище в [населено място] (с вх. № 7312/19.09.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив) срещу определение № 351 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 380/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 2320 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 3634/04.02.2019 г., подадена от Д. Н. С. лично и в качеството на управител на „ТКС” ООД против решение № 68 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържат, че с молба от 04.02.2019 г. са поискали от първоинстанционния съд да допълни решение № 68 от 16.01.2019 г. по реда на чл.250 ГПК, поради което „според утвърдената практика на ВКС до влизане на окончателен съдебен акт по молбата с правно основание чл.250 ГПК жалбоподателят не дължи ДТ”.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с твърдение, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като „е постановено при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
С въззивна жалба вх. № 3634/04.02.2012 г., подадена от Д. Н. С. лично и като управител на „ТКС” ООД, е обжалвано решение № 68 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е прогласен за недействителен по отношение на Държавата договор за цесия от 02.03.2015 г., сключен между „ТКС” ООД като цедент и Д. С. като цесионер.
След проверка на редовността на жалбата съдията – докладчик от Окръжен съд – Пловдив е констатирал, че към нея не са приложени доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване, поради което с разпореждане от 06.02.2019 г. е указал на жалбоподателите в едноседмичен срок от уведомяването на представят документ за платена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 7 800 лв. Със същото разпореждане съдията – докладчик е предоставил възможност на „ТКС” ООД и на Д. С. да представят препис от депозираната по делото молба вх. № 3637/04.02.2019 г. за допълване на решението от 16.01.2019 г. Препис от постановеното на 06.02.2019 г. разпореждане е връчен на адв. П. Б. – пълномощник на „ТКС” ООД и на Д. С., на 12.02.2019 г. С разпореждане № 2320 от 20.03.2019 г. съдията – докладчик от Окръжен съд – Пловдив е върнал въззивната жалба, след като е констатирал, че до изтичане на едноседмичния срок, респ. до 20.03.2019 г., жалбоподателите не са внесли указаната държавна такса за въззивно обжалване.
Сезиран с частна жалба от Д. С. – лично и като управител на „ТКС” ООД, Апелативен съд – Пловдив е постановил обжалваното в настоящото производство определение№ 351 от 28.08.2019 г., с което е потвърдил разпореждането на Окръжен съд – Пловдив за връщане на въззивната жалба. Въззивният съд е преценил, че указанията за внасяне на държавна такса са съобщени редовно на двамата жалбоподатели на 12.02.2019 г. и че тяхното неизпълнение съставлява основание за връщане на нередовната въззивна жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по значим за изхода на делото въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в определение № 46/11.01.2013 г. по ч. т. д. № 852/2012 г. на ІІ т. о. : „Дължима ли е ДТ по въззивна жалба до влизане на окончателен съдебен акт по молбата с правно основание чл.250 ГПК”.
Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като потвърждаването на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба не е обусловен от неговото разрешаване. За да върне жалбата, първоинстанционният съд е съобразил единствено неизпълнението на указанията за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по гр. д. № 1847/2016 г. решение, без да обвързва преценката си за дължимост на таксата с подадената от жалбоподателите молба за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. При осъществяване на инстанционния контрол по чл.274, ал.2 ГПК въззивният съд е извършил проверка на правилността на първоинстанционното разпореждане съобразно изводите, с които е мотивирано връщането на въззивната жалба, и не се е произнасял по въпроса дали жалбоподателите дължат държавна такса с оглед подадената молба по чл.250 ГПК. След като изходът на въззивното производство не е обусловен от разрешаване на въпроса за връзката между производството по чл.250 ГПК и заплащането на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решението по делото, посоченият въпрос не може да предпостави допускане на обжалваното определение до касационен контрол и не се налага обсъждане на поддържаната по повод на него допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Действително, в адресираната до Апелативен съд – Пловдив частна жалба са направени доводи за недължимост на таксата до влизане в сила на окончателен съдебен акт по молбата с правно основание чл.250 ГПК, които не са обсъдени от въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не е формулиран процесуалноправен въпрос, относим към пропуска на въззивния съд да обсъди въведените с частната въззивна жалба доводи, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма правомощия да допуска касационно обжалване по въпрос, който не е посочен от жалбоподателя като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Частните жалбоподатели не са конкретизирали в какво се изразява „грубото нарушение на формалната логика”, с което свързват очевидната неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт. При осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 351 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 380/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :