ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
гр. София, 17.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 5451 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Методи Г. К. срещу определение от 24.06.2016 г., постановено по гр.д.№2808/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното решение от 09.05.2016г. , в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разгледана по същество молбата му за изменение на постановеното от Софийски апелативен съд решение, в частта за разноските. Излага доводи за това, че при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, е от значение рамерът на заплатеното адвокатско възнаграждение и дали той отговаря на правната и фактическа сложност на делото, но не и от броя на упълномощените адвокати и от извършената от всеки от тях юридическа работа.
Ответниците по частната жалба М. М. П., П. Г. П. и С. Г. Р., чрез процесуалните им представители адвокати Б. и С., са подали в законоустановения срок отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Излагат доводи, че съгласно чл.78, ал.1 ГПК се присъжда направени разноски за възнаграждение за един адвокат, а в случая по делото са участвали трима адвокати.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С решение от 09.05.2016г., постановено по в.гр.д.№2808/2015г. на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение от 25.03.2015г. по гр.д.№214/2013г. на Окръжен съд Монтана са уважени предявените от Методи Г. К. срещу М. М. П., П. Г. П. и С. Г. Р. искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.60, ал.1 ЗН в общ размер от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.22.2013г. С решението на Методи Г. К. са присъдени направените разноски за първата и въззивната инстанции по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, последното в размер на 4 700лв., представляващо половината от заплатеното от него възнаграждение на адв.М. по сключените с него договори за права помощ и съдействие, или общо разноски за двете инстанции в размер на 8 300лв.
С определение от 17.05.2017г. по гр.д.№5452/2016г. на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Видно от приложения към подадената чрез адв.М. искова молба, договор за правна защита и съдействие от 01.11.2013г. за адв.М., договореният и заплатен и заплатен от ищеца К. размер на адвокатското възнаграждение е сумата 4 800лв. – за изготвяне, подписване, подаване на исковата молба с приложенията и осъществяване на процесуално представителство по делото.
Видно от приложения към подадената чрез адв.М. въззивната жалба, договор за правна защита и съдействие от 27.04.2015г. за адв.М., договореният и заплатен от въззивника К. размер на адвокатското възнаграждение е сумата 4 600лв. – за изготвяне, подписване, подаване на въззивната жалба и осъществяване на процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция. Видно от съдържанието на протокола от последното съдебно заседание пред САС, процесуален представител на насрещната страна е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение.
В обжалваното определение съдът е приел, че от редакцията на разпоредбите на чл.78,ал.1, вр.с ал.5 ГПК възнаграждение на упълномощеният от страната един адвокат следва да се присъди и с оглед обема на извършената от този адвокат юридическа работа, след като не този, а друг адвокат фактически е извършил основната работа по защита на правата и интересите на упълномощителя в производството пред първата инстанция. Изложени са съображения, че е идентична ситуацията пред въззивната инстанция, пред която не се е явил никои от упълномощените от страната двама адвокати, а пред въззивния съд се е явил трети адвокат, именно който е пледирал в открито съдебно заседание. Прието е, че поради липса на писмени доказателства за съвместно упражняване на адвокатска професия от адвокатите по делото е неоснователна молбата на въззивника-ищец за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият касационен състав намира, че при произнасянето за отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение от значение е единствено размера на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат, така както е договорено, без да може съдът да го преценява по размер с оглед на извършените от адвоката процесуални действия по делото. Само при преценка за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страната за адвокат съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. В случая такова възражение е направено само във въззивната инстанция. Преценено спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да се присъди в по-нисък размер – минимално определения размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 2 330лв. Участието и на други адвокати по делото, не може да се отрази на отговорността за разноски и да обоснове заплащане на сторени разноски в по-нисък размер от заплатеното възнаграждение за един адвокат, договорено за процесуално представителство по делото, респективно в по-нисък размер при прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, защото отговорността за разноски е уредена от процесуалния закон с цел да овъзмезди страната в процеса, която ги е извършила.
Следователно в полза на въззиваемите следва да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл.78, ал.5 ГПК още сумата от 2 430лв. разноски за първата и въззивната инстанции, по подадената молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Общо дължимият размер разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение е сумата 10 730лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2016 г., постановено по гр.д.№2808/2015г. на Софийски апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 09.05.2016г., постановено по в.гр.д.№2808/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските както следва:
ОТМЕНЯ решение от 09.05.2016г., постановено по в.гр.д.№2808/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, имаща характер на определение, с което М. М. П., П. Г. П. и С. Г. Р., са осъдени да заплатят на Методи Г. К., разноски за двете инстанции в размер на 8 300лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. М. П., П. Г. П. и С. Г. Р. да заплатят на Методи Г. К. сумата 10 730лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.