О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
[населено място], 18.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 977/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2185 от 27.11.2014г. по гр. д. № 3519/2014г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 550 от 07.06.2010г. по т. д. № 2183/2008г. на Софийски градски съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл.193 КЗ, сума в размер 116 584.16 лева – дължимо застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.07.2008г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сума 1 821.69 лева, претендирана мораторна лихва за забавеното плащане на главницата за периода от 22.10.2008г. до 26.11.2008г., вкл. и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивното решение е постановено след връщане делото от ВКС за ново разглеждане. В мотивите на отменителното решение № 22 / 12.09.2013г. по т.д. № 679/2011г. на ВКС е прието, че при постановяване на първото въззивно решение съдът не е зачел извършено от застрахования нарушение на задължението му по чл.55.5 от Общите условия към договора със застрахователя, като основание за намаляне на следващото се от него застрахователно обезщетение, и са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателства за конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотеза на чл.207, ал.2, пр. Второ КЗ /отм./, вкл. и чрез назначаване на специална експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи.
При повторното разглеждане на спора, въззивната инстанция е приела, че по времето на действието на сключения между страните застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие, което попада в хипотеза на покрит риск, според чл.6.2 от Общите условия „Кражба или грабеж на цялото МПС”, включващ и съгласно чл.6.2.3 „противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване”, какъвто е процесният случай. Според въззивния съд, застрахователят може да се освободи от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение само при наличие на основания, които могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл.211 КЗ /отм./, предполагаща поведение на застрахования, което улеснява настъпването на застрахователното събитие и повишава риска от настъпването му. В конкретния случай нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон в автомобила, изрично предвидено в ОУ на застрахователния договор, като задължение, свързано с превантивно минимализиране на риска, съгласно чл.207, ал.2 КЗ /отм./ при вече настъпило застрахователно събитие дава право на застрахователя само да намали съответното застрахователно обезщетение, но не и да откаже изцяло плащане на обезщетение. Само в случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението по чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./, същото предпоставя възможност за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Уговорка в противен смисъл се явява нищожна, съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключена в противоречие с повелителните норми на чл.207, ал.2 и чл.211 КЗ /отм./. Съдът е намерил, че в случая застрахованият не е извършил действия и не е допуснал бездействия, намиращи се в причинна връзка с отнемането на автомобила, поради което застрахователят не може да не може да се позовава на клаузата по т.67 вр. чл.67.2 от ОУ като основание да откаже изплащането на уговореното обезщетение. След като в конкретния случай не са налице обстоятелства, предвидени в закона, които да изключат отговорността на застрахователя, за последния възниква предвиденото по закон и уговорено в договора задължение да обезщети застрахования за причинената щета вследствие настъпилото застрахователно събитие, покрито от условията на полицата. Решаващият състав се е позовал и на задължителната практика на ВКС – решение № 39/ 29.06.2012г. по т.д. № 802/ 2011г. на ВКС, според което нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от застрахователния талон в автомобила, изрично предвидено в ОУ на застрахователния договор, представлява основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Съобразно горните мотиви, въззивният съд е намалил размера на застрахователното обезщетение, като от действителната стойност на процесното МПС към момента на противозаконното му отнемане – 166 548,80 лева е приспаднат обичайният процент за намаление, който съобразно приетото заключение на САТЕ за подобни случаи е в размер на 30%, поради което е прието, че искът е основателен до размера на сумата от 116 584,16 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл.280, ал.1 – т.3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси: /1/ Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка „Каско” изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие по волята на страните изначално /при сключване на застраховката/ изрично -/фактическия състав на конкретната хипотеза е точно и ясно визиран/ и надлежно /писмено уговорено в Общите условия, които са неразделна част от договора за застраховка/ е изключено от застрахователното покритие /раздел VI “Специални изключения”, т. 12.6 от Общите условия/, като горните обстоятелства са безспорни между страните и категорично доказани в хода на съдебното производство?; /2/ Следва ли чл.211, т.2 от КЗ да намира приложение и при уреждане на застрахователните правоотношения между страните във връзка със събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните?; /3/ Какви са критериите, които следва да се вземат предвид, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при условията на чл. 207, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ?
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода по конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че застрахователното събитие – противозаконно отнемане на МПС, не е изключено от покритие с клаузите на ОУ, като се е аргументирал вкл. и с позоваване на нищожност на подобна уговорка във връзка с неизпълнение на установено в ОУ задължение на застрахования да не оставя която и да е част от регистрационния талон в автомобила. Ето защо, първите два въпроса, основаващи се на противното твърдение, че настъпилото събитие е изключено от застрахователно покритие по волята на страните, не са предопределили изхода на спора и не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решаващите мотиви на съда са свързани с разграничението, което същият е направил за разликата в предпоставките за намаление на застрахователното обезщетение по чл.207, ал.2, пр. второ КЗ /отм./ и за отказа за заплащането му по чл.211 КЗ /отм./, базирайки се е на дадените в задължителната практика на ВКС разяснения, и приемайки, че в конкретния случай застрахователното събитие не е следствие от неизпълнението на задължението от застрахования, във връзка с които мотиви няма формулиран от касатора въпрос. По последния въпрос въззивната инстанция е съобразила дадените й от касационния съд указания по приложението на чл.207, ал.2, пр. второто КЗ /отм./ за определяне на намалението на размера на обезщетение на базата на обичайния процент за това чрез назначаване на специализирана експертиза, поради което въпросът също не може да предпостави допускането на касационното обжалване.
Доколкото поставените въпроси не предпоставят наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълкд. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, това освобождава съда от задължението да изследва наличието на конкретно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1-т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2185 от 27.11.2014г. по гр. д. № 3519/2014г. на Апелативен съд – София в обжалваната част
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.