5
гр. д. № 6670/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 165
София, 18.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 6670/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. К. Б. чрез пълномощника й адв. М. А. срещу решение от 23.052013 г. по гр. д. № 132/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 321/2012 г. на Благоевградски районен съд и е прекратено производството по делото.
Поддържа се довод за необоснованост на извода за недопустимост на иска. Допускането до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по разрешения от съда процесуален въпрос имота, предмет на иска, дали има земеделски характер и съобразно това следвало ли е преди предявяване на установителния иск за собственост да се проведе процедура за възстановяването му.
Ответниците по касация намира жалбата за неоснователна, а изводите, че спорният имот е имал земеделски характер и е следвало да се иска възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, за обосновани и правилни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката Н. Б. е предявила установителен иск с искане тя и С. К.,наследница на чичо й Г. Н., да бъдат признати за собственици на 732/1532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 0479.628.164 по КК и КР на [населено място]. Позовала се е на придобивните способи давностно владение, наследство и дарения.
От фактическа страна е установено, че ищцата е наследник на К. С. Н., който през 1983 г. се е позовал на давностно владение и снабдил с нот. акт № 7, т. І, по н. д. № 29/1983 г. за собственост по реда на обстоятелствената проверка за ? ид. ч. за имот, съставлявал парцел ІV- 4912, в кв. 10 по плана на [населено място], който е бил с площ от 352 кв. м., а (неурегулиран имотът е бил с площ от 816 кв. м. ) при съседи: С. Н., С. Н. Х., имот на АПК и улица, както и на 1/2 ид. част от двуетажна къща с ползване на западната й част (н. а. 29/1983г.).
След смъртта на К. Н. настъпила през 1993 г. наследниците му С. Г. и В. М., негови дъщери са дарили на третата му наследница, ищцата Н. Б. своите идеални части от имота.
През 2004 г. ищцата се снабдява с констативни нот. актове: № 165 за собственост на ? ид. ч. от УПИ ХІ-4912 с площ от 795 кв. м., в кв. 10 по плана от 1997 г. на [населено място] и акт № 62 от 2004 г. за собственост на югозападен близнак, представляващ двуетажна сграда, построена в същия имот.
Установено е, че другата ? ид. част от имота е била собственост на брата на К. Н. – Г. Н.. През 1968 г. Г. С. Н. се е снабдил с нот. акт № 168, т. ІІ за собственост на дворно място с площ от 400 кв. м. с една жилищна сграда, като имотът е бил индивидуализиран с граници: С. Н. Х., имот на ДЗС, К. С. Н. и улица н. а. № 184/1968 г. По действалия план на [населено място] имотът е бил заснет с пл. № 227 като за него и съседния имот пл. № 228 (владян от брат му) е бил отреден общ парцел ХІ в кв. 1.
В следващия кадастрален и регулационен план от 1980 г. парцел ХІ е заснет като имот пл. № 4912 е записан на К. и Г. Н. , а имот 4911 на С. Н. Х.. Имот 4912 е бил с площ от 816 кв. м. С регулационния план за 352 кв. м. от него е бил отреден парцел ІV- 4912, други 35 кв. м. попадат в улица, а 429 кв. м. са включени в парцел І – за жилищно строителство. Мероприятието не е реализирано
По регулационния план от 1997 г. за имот 4912 с площ от 816 кв. м. ( т. е. в границите на имота по плана от 1980 г.) е бил отреден парцел ІХ-4912. Частта от този имот, която още към 1959 г. е била извън регулацията на населеното място е заснета като част от имот пл. № 4912 и за нея е отреден парцел ХХVІ-4912.
.
В кадастралната карта, одобрена през 2006 г., бившият имот пл. № 4912 е включен в границите на новозаснетия с идентиф. 04279. 628. 164, който е с площ от 1532 кв. м. и който включва и северната част от имота, която по КРП от 1959 г. не е била заснета с пл. номер и е била извън регулацията.
Тази част, която е била извън регулацията през 1959 г., е спорният имот между страните.
През 2010 г. ищцата и братовчедка й С. Г. К. са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост на 732/1532 ид. ч. от ПИ 04279. 628. 164, целия с площ от 1532 кв. м. (н. а. № 139, т. ІІ, рег. № 5152, н. д. № 2998 от 2508.2010 г.)
Същата година В. С. В. въз основа на обстоятелствена проверка се снабдява с нот. акт за собственост на ? ид. ч. от ПИ 04279. 628. 164, който целият е с площ от 1532 кв. м., или за 766 ид. ч. от него (н. а. № 67, т. ІV, н. д. № 566 от 29.09.2010 г.)
Ответниците В. В. и съпругата му Ц. В. са противопоставили довод, че спорната част от ПИ 04279. 628. 164 е придобита от тях на основание давностно владение. Поддържали са, че този имот е бил придобит от наследодателя им С. Х. на основание частен договор, сключен с изселващи се турци, въз основа на който е установил владение и в кадастралния план от 1956 г. в разписния списък към него е записано, че е заварен в имота. Установено е от представеното удостоверение за наследници, че ответникът В. С. В. е син на В. С. В., а тя е дъщеря на С. Н. Х., който е посочен като съсед в нот. акт от 1968 г. на Г. Н. и в този на К. Н. от 1983 г.
С приета техническа експертиза е установено, че спорът е за северната част от имота с идентиф. 044279.628.164, която част по кадастралния план от 1980 г. е била заснета като част от имот пл. № 4912, а с РП от 1997 г. за нея е бил отреден парцел ХХVІ-4912. По кадастралния и регулационен план от 1959 г. този спорен имот е бил извън регулацията и не е бил заснет в кадастралния план с планоснимачен номер.
Касаторката е твърдяла, че частта от имот пл. № 4912, която е останала неурегулирана по плана от 1959 г., е владяна от братята К. и Г. Н. и придобита от тях на това оригинерно основание от тях.
Експертизата е установила, че декларираният от С. Н. в опис-декларацията имот, представляващ ливада в местността „под къщи” е описан с площ от 1 дка и със съседи и граници : С. Д., И. А. и вада. Няма данни имотът да е заявяван за възстановяване. В разписния лист към кадастралния план от 1959 г. имот № 226 е записан на С. Н. Л. и е бил с площ от 1200 кв. м. и за него е бил отреден парцел ХІІ, който е съседен на изток от парцел ХІ-227, 228.
В следващия кадастрален план от 1980 г. имот пл. № 4911 е с площ от 1160 кв. м. и записан на С. Н. Х..
След анализ на установеното с техническата експертиза и свидетелските показания, първоинстанционният съдът е кредитирал тези, депозирани от свидетелите на ищците, и е уважил иска.
Въззивният съд е достигнал до извода, че след като имотът по плана от 1959 г. е бил извън строителните граници на населеното място, той е имал земеделски характер. Наследодателят на ищеца е имал имот за задоволяване на жилищни нужди, поради което след като е станал член-кооператор не е запазил правото на собственост върху този имот и върху него е упражнявано право на кооперативно земеползване от ТКЗС, поради което за този имот е следвало да се проведе реституционна процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.
След като такава не е проведена то предявеният иск е преждевременно заведен, поради което недопустим.
За недопустимо е намерил решението и в частта, с която е уважен иска в полза на С. К., по съображения че тя не е била конституирана като страна по делото.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: 1. допустимо ли е при въззивна проверка на решението и прилагайки принципа на служебното начало съдът да обсъжда служебно незаявени възражения и въпроси; 2. допустимо ли е ищцата при предявяване на установителен иск за собственост да иска да се признае за установено, че тя е съсобственик на имот заедно с друго лице; 3. следващият процесуален въпрос е формулиран така: ако е недопустим установителен иск за установяване съсобственост и с друго лице, което не е страна по иска, какво би следвало да е решението по ревандикационен иск за съсобствен имот предявен от единия съсобственик, ако искът е неоснователен в осъдителната му част, но съдът дължи произнасяне в установителната му;
4. какъв е характерът на спорната идеална част от имота, в която има построена жилищна сграда селищен или земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ;
5. следвало ли е съдът да укаже на ищцата, че исковата молба по отношение на лицето, посочено като съсобственик на спорния имот, е нередовна, тъй като ищцата не е упълномощена да предявява иск от нейно име.
Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Съобразно данните по делото и представените от касаторите съдебни актове, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпросите по т. т. 1 и 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по разрешения процесуален въпрос дали въззивният съд може да обсъжда доводи, които не са релевирани от страните относно характера на спорния имот към един минал момент, както и по въпроса дали поземлен имот, който е част от имот владян от наследодателя на ищцата и застроен с жилище, но е останала извън регулация на населеното място, е загубил селищния си характер и подлежи ли поради това на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по т. 2 на изложението на въззивното решение, в частта с която е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е признато за установено по отношение на С. К., че е собственик на спорния имот. Това физическо лице не е конституирано като ищец по иска, поради което от него няма валидно предявен иск и съответно сезиране на съда с такъв, по който той да дължи произнасяне. Фактът, че това лице е съсобственик на имота, може да бъде коментиран от съда в мотивите на решението, във връзка с разрешаване на въпроса за обема права, придобити от ищцата, която твърди че е съсобственица на имота, но не и да бъде предмет на делото. Процесуалният въпрос е разрешен при правилно прилагане на закона.
Не обуславя общото основание за допускане касационна проверка на въззивното решение и 5-тия въпрос поставен в изложението. Исковата молба е била редовна, съдържала е данни за ищеца, обстоятелствата по делото, вида на породения спор и търсената правна защита, поради което не е било налице основание за оставянето й без движение с даване указания за конституиране и на друг ищец. Всеки собственик или съсобственик може самостоятелно да защити вещните си права, когато те са нарушени.
Третият въпрос, поставен в изложението, не е решаван от въззивния съд, поради което не съставлява основание за допускане на проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.052013 г. по гр. д. № 132/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Указва на касаторката Н. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване на основание чл. 18, ал.3 от тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 268.00 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: