Определение по т.д. №1088/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 19.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №1088/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. М. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1571 от 12.04.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №2015/2009 г., с което е обезсилено решението на СРС, ГК от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 18882 /2008 в ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.229 от КЗ срещу З. [фирма]-С. до размера на 2 241,30 лева и е потвърдено решението за отхвърляне на иска в останалата част за сумата от 220,26 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска на касатора .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се решават противоречиво в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага копия от ППВС №7/78 и Р №191/26.07.2002 г. на ВКС по гр.д. № 2076/2001 г., V г.о. .
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за покриване на гражданската отговорност на ищеца-касатор към трети лица за вреди вследствие на виновно причинено ПТП от страна на ищеца. С допълнителна молба за отстраняване нередовностите на исковата молба в производството пред първата инстанция, ищецът е уточнил, че размерът на претенцията му е състои от 144,31 лева-част от платеното от негова страна обезщетение за виновно причинените вреди на трети лица, разноски по съдебното изпълнение в размер на 220,26 лева, като претенцията за сумата от 2 241,30 лева, е останала неуточнена по пера, но може да се предположи, че обхваща лихва върху главницата и съдебни разноски , които обаче са останали неуточнени. Ето защо, съдът като е преценил, че въпреки дадената възможност ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба относно тази сума , същият е обезсилил обжалваното пред него съдебно решение като недопустимо в тази част-произнесено по нередовна от външна страна искова молба. Относно сумата от 220,26 лева-разноски на ищеца пред съдебния изпълнител въззивният съд е изложил мотиви, че същите не се покриват от застрахователя по риска Гражданска отговорност, доколкото чл.223 ал.4 от КЗ признава като такива подлежащи на обезщетяване от последния само разноските по исковите дела, но не и тези в изпълнителното производство.
Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а навежда единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост, които освен всичко не касаят действията на въззивния съд по обезсилване на първоинстационното решение като недопустимо, а засягат спора по същество. Тези оплаквания принципно могат да са от значение за правилността на обжалваното решение само в потвърдителната част и то във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1571 от 12.04.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №2015/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.