О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 19.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2854 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и П. П. Ш. срещу решение №1540 от 04.07.2017 г. по в.т.д.№2501/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №245 от 03.02.2017 г. по т.д.№7174/2015 г. на СГС, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] и П. П. Ш. дължат солидарно на [фирма], сумата от 14 600 евро по запис на заповед, издаден на 21.12.2007 г. от [фирма] и авалиран от П. П. Ш., с падеж 01.02.2012 г., ведно със законната лихва от 05.02.2015 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№5961/2015 г. на СРС.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се преповтарят доводите за неправилност на съдебното решение.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа изискуемите съобразно чл.535 от ТЗ реквизити, поради което удостоверява валидна едностранна сделка, по силата на която в правната сфера на издателя [фирма] и авалиста П. П. Ш. е възникнало задължение за заплащане на ищеца на сумата по записа на заповед в размер на 14 600.88 евро. С оглед въведените от ответниците конкретни твърдения за наличието на съпътстващо ефекта каузално отношение по сключен между ищеца и ответното дружество договор за лизинг, за обезпечаване изпълнението, на което е издаден процесният запис на заповед, въззивният съд е изложил съображения, че кръгът на спорните и подлежащите на доказване факти във връзка с чл. 154 ГПК се разширява и в него се включват фактите по възникване на каузалното правоотношение, обстоятелствата около същото и погасяването му. Посочил е, че страните не спорят, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с визирания договор за лизинг и обезпечава изпълнението на ответното дружество като лизингополучател на поетите по договора парични задължения, като с оглед неоспореното от страните заключение по приетата ССчЕ, непогасените вноски по договора към датата на падежа на процесния запис на заповед – 01.02.2012 г., са в размер на 135 101.29 лв. Предвид липсата на твърдения и проведено доказване, че ответното дружество е погасило дълга си чрез плащане, съдът е достигнал до извод за недоказаност на правоизключващите относителни менителнични възражения, като е намерил за неоснователно и възражението за изтекла в полза на ответниците кратка тригодишна давност по чл. 531 ТЗ, а по отношение възражението за погасяване на вземането на ищеца по каузалното отношение, предвид изтекла в полза на ответниците кратка тригодишна давност по чл. 111, б.„в” ЗЗД, въззивният съд е счел същото за несвоевременно.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, касаторите дължат на ответника по касация сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1540 от 04.07.2017 г. по в.т.д.№2501/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] и П. П. Ш. [ЕГН] да заплатят на [фирма][ЕИК], сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.