1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 25.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 934 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] срещу Решение № 207 от 16.07.2012г. по в.гр.д. № 230/2012г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено Решение № 40 от 26.03.2012г. по гр.д.№ 474/2011г. на РС Мадан.
Районният съд е признал за установено, на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК в отношенията между [фирма], София и [община], че О. дължи на ищцовото дружество сумата 10 080лв. с включен ДДС – възнаграждение по договор № 3/11.12.2008г., обезщетение за забава за периода 01.04.2009г. до 26.10.2011г. в размер на 2 804.50лв. и законната лихва върху главницата от 04.11.2011г., за които суми на основание чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 372/2011г. на РС Мадан.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и се иска отмяната му и постановяването на друго за отхвърлянето на иска. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно клаузата на чл.3.4.2 от Договор № 3 от 11.12.2008г. за изпълнение на проектни работи, съгласно която окончателното плащане на възнаграждението на изпълнителя по договора- сумата 8 400лв. без ДДС се дължи при „подписването на двустранен приемо-предавателен протокол при предаването на документацията и след одобряване на проекта, но не по-късно от 31.03.2009г.”. Поддържа се становището, че при липса на едната от кумулативните предпоставки- одобрение на проекта, вземането за възнаграждение не е възникнало, че уговореният срок от 31.03.3009г. е предвиден единствено в случай, че одобрението на проекта се случи по-рано от тази дата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът посочва материалноправни въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата:
при определен срок за извършване на окончателно плащане по договор, който е в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие /подписване на приемо-предавателен протокол и одобрение на проекта/ и определен втори евентуален срок / не по-късно от 31.03.2009г./, следва ли тези уговорки да се тълкуват като се търси действителната обща воля на страните, те да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор и тълкуването да е съобразено с целта на договора.; При определен срок за окончателно плащане по договор, който е в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие и определен втори фиксиран срок, следва ли първоначално определеният да се игнорира, при настъпване датата на втория, въпреки целта на договора.
Касаторът акцентира върху целта на сключения между страните договор и действителната обща воля на страните-изработването на технически проект от дружеството, който да бъде включен в общата проектна документация за кандидатстване на [община] по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. с проект „Подобряване на междуселищната пътна структура в [община]“. С оглед на това поддържа, че възложеното на ищеца с процесния договор е да изпълни част от проекта, с който общината кандидатства за финансиране. Аргументира, че окончателното плащане е обвързано от осигуряване на финансирането по общия проект „Подобряване на междуселищната пътна инфраструктура на общината“. Този проект получил под необходимия брой точки и не е допуснат до следващ етап, съответно няма и одобрено плащане, поради което не се дължи заплащане на възнаграждение, в какъвто е смисълът на постигнатата между страните договореност по чл.3,т.3.4 от договора.
Като допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК се сочи противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г. на Четвърто г.о., Решение № 504/26.07.2010г. по гр.д. № 420/2009г. на Четвърто г.о., с които ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК и се е произнесъл по приложението на чл.20 ЗЗД- следва ли съдържанието на договора да бъде тълкувано за изясняване на действителната обща воля на страните; следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание. Наличието на критерия по чл.280,ал.1,т.2 е аргументирано с приложено Решение на Арбитражен съд / от текста не е видно кой е Арбитражът/, Решение № 708/01.08.2005г. на ВКС по т.д.№ 1030/2004г. на Второ т.о. и Решение по т.д.№ 1872/2009г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК.
Съставът на ВКС счита, че не е налице приложното поле на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос. Основанието по чл.280,ал.1т.1 ГПК щеше да бъде осъществено, ако при тълкуването на договора, въззивният съд е изложил мотиви, че в обсега на тълкувателната дейност не се включва изследването на действителната обща воля на страните, преценката на цялостното му съдържание, връзката на уговорките една с друга и търсенето на смисъла му.
Произнасяне в такъв аспект по посочения правен въпрос не е налице. Въззивният съд не е формирал извод за тълкуване на съглашението без да се отчита негова цел- в съобразителната част на решението е обсъден представеният от касатора вариант на договора, в който е отразено, че е сключен във връзка с кандидатстване на общината по програмата за развитие на селските районни и е прието е че именно тази редакция е обвързващата страните.
Поставените въпроси са твърдение за неправилност на въззивното решение при тълкуването на клаузата на чл.3.4.2. от договора. Дали изводите на въззивния съд в резултат на тълкуването са правилни, е относимо към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, а не към същественото за достъпа до касация общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Становището на съда, изградено въз основа на тълкуването на поетите с договора права и задължения е от значение за правилността на решението, която подлежи на проверка в стадия за осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК, но по повод на него не може да се допусне касационно обжалване.
Разноски за настоящата производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 207 от 16.07.2012г. по в.гр.д. № 230/2012г. на Окръжен съд Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.