О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 26.09.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 2757 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 5679 от 19.04.2018 г. на [община] чрез кмета И. А., приподписана от гл.юрк. Х. Я. срещу Определение № II-596 от 27.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 137/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. Иска се обезсилване на въззивното определение поради неговата неправилност.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба, подадена от [община] против Определение № 6 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 572/2016 г. на Районен съд – Поморие, с което е прекратено производството по отношение на ответника К. К. К.. Окръжният съд е приел, че по делото е безспорно, че лицето, призовано да наследи С. Т. Г., бивш жител на [населено място], Гърция, починала на 13.07.2004 г. – К. К. К., не е български гражданин, няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, както и че молителят – [община] не може да посочи известен адрес за призоваване на това лице. В производството по чл. 51 ЗН, когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Именно поради тази причина в това производство се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител.
В представеното изложение на касационните основания, както и в частната касационна жалба не е формулиран правен въпрос.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Непосочването на правния въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС, какъвто е настоящият случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това /каквито основания не са и посочени/, освен ако съществува вероятност за нищожност или недопустимост на обжалваният съдебен акт. В изпълнение на служебното си задължение да следи за валидността и допустимостта на въззивното определение и с оглед искането на жалбоподателя за неговото обезсилване /без посочване на доводи в тази връзка/ касационният съд намира, че същото е валидно и допустимо и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Следва да се подчертае, че процесуалните фикции по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК и процедурите по призоваване чрез залепване на уведомление и чрез публично обявление в Държавен вестник по чл. 47 и чл. 48 ГПК, които предпоставят назначаване на особен представител, не намират приложение в производството по чл. 51 ЗН /така – постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3092/2015г., I г.о., както и възприелите даденото с него тълкуване Определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2806/2017 г., II г.о.; Определение № 460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3616/2015 г., III г.о.; Определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1911/2015 г., I т.о./. Съгласно чл. 540 ГПК правилата на исковото производство се прилагат съответно към охранителните производства, а това по чл. 51 ЗН има особен характер. Правото на призования към наследяване наследник да приеме или да откаже наследството в дадения му от съда срок се упражнява с едностранно и неотменимо волеизявление, зависи от строго личната му преценка и се отразява на неговата имуществена сфера, което означава, че назначеният от съда особен представител, разполагащ само с обща процесуална представителна власт, не може да изяви воля за приемане или отказ от наследството по чл. 51 ЗН.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № II-596 от 27.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 137/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: