О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3329/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Общинска служба по земеделие, с.Хитрино, подадена от началника на ОСЗ Ю. Д., чрез пълномощник Н. В., срещу определение № 508/29.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 260/2019 г. на Шуменски окръжен съд. Касаторът поддържа, че определението е недопустимо и необосновано, с искане да бъде отменено и да се разпореди заличаване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр.Шумен с вх. рег. № 8806, акт 18, том 7, дело 3926 от 28.12.2017 г.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение по въпросите: 1. Допустимо ли е служебно заличаване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията по разпореждане на съдията по вписванията, на основание § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 4а ЗСПЗЗ, след изпратено уведомление по § 10, ал. 6 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от Общинска служба по земеделие; 2. Договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията, сключен от несобственик, при което не са спазени изискванията на императивната норма на чл. 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и при липса на подадена декларация за потвърждение, попада ли в случаите на допускане на заличаването на вписване от Службата по вписванията по § 10, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, освен изрично определените в ЗС и Правилника за вписванията; 3. Допустима ли е преценка на съдия по вписванията досежно други обстоятелства независимо, че в § 10, ал. 6, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са изрично изброени хипотезите, при които се поражда необходимост от заличаване на вписан договор за наем, сключен от несобственик. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е нищожно и очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с императивната правна норма на чл. 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 10, ал. 6, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл. 4 ПВ, като изброяване има и в други нормативни актове; в случая подлежащо на вписване обстоятелство е създадено със ЗИД на ЗСПЗЗ и е налице специален закон по смисъла на чл. 4, б. „л“ от ПВ.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Общинска служба по земеделие – Хитрино, представлявана от Ю. Д., срещу определение от 11.06.2019 г. на съдия по вписванията при Шуменски районен съд, с което е отказано заличаване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр.Шумен с вх. № 8806, акт 18, том 7, дело 3926 от 28.12.2017 г.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че от ОСЗ – Хитрино до Службата по вписванията е изпратено уведомление изх. № РД-12-02-177/06.06.2019 г. с искане да бъде извършено заличаване на договор за наем на земеделска земя, с вх. рег. № 8806, с предмет: имот № 044016 по КВС в землището на с.Върбак, с площ от 29,941 дка. В уведомлението е посочено, че ОСЗ е констатирала, че в базата данни за собствеността като собственик на имота фигурира община Хитрино. От друга страна, наемодател е трето лице – СНЦ „Коневъдно дружество В.“, като в срока по § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ не е подадена декларация за потвърждаване на договора. Поради това ОСЗ е пристъпила към изпълнение на задълженията си по § 10, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ – подала е уведомление за заличаване на договора за наем.
Въззивният съд е посочил, че с разпоредбите на §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е създадена специална хипотеза, допускаща служебно заличаване на вписани договори за наем на земеделска земя за срок по – дълъг от 10 години. В случая собственикът не е подал декларация за съгласие по § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Формално са налице условията за заличаване на договора за наем, изискуеми от §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съдът се е позовал и на т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията – дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Приел е, че в случая предвиденото в ЗИД на ЗСПЗЗ изключение позволява на съдията по вписванията, респ. на въззивния съд, да извърши преценка на материалноправните предпоставки за вписване на акта.
В хипотезата на § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ правото да инициира производството по заличаване на договор за наем е на ОСЗ, поставено в зависимост от преценка за принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя, предмет на договора. В уведомлението по § 10, ал. 1 ОСЗ е посочила единствено, че е извършена справка в електронна база данни за собственика на имота. Регистърът за възстановената собственост по КВС не създава право на собственост, а има информативно значение, като при наличие на спор за материално право не се ползва с доказателствена стойност относно принадлежността на правото на собственост. Между наемодателя СНЦ „Коневъдно дружество В.“ и вписания като собственик в регистъра на КВС – община Хитрино съществува спор за материално право, по който има образувано съдебно производство, и докато той не бъде разрешен, няма основание за заличаване договора за наем.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Въпросите по начина, по който са формулирани, нямат обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и изхода на спора, поради което не обосновават допускане до касационно обжалване на определението на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При извършване на преценка за валидност и законосъобразност на отказа на съдията по вписванията за заличаване на договора за наем, въззивният съд е съобразил § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 42/22.05.2018 г./ относно възможността за служебно заличаване на вписан договор за наем на земеделска земя, сключен до датата на влизане в сила на закона, при наличие на предвидените в ал. 1 и ал. 3 предпоставки. При формиране на решаващите си изводи съдът не е дал различно от предложеното от касатора разрешение на първия поставен въпрос, а именно, че е допустимо служебно заличаване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията по разпореждане на съдията по вписванията, на основание § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 4а ЗСПЗЗ, след изпратено уведомление по § 10, ал. 6 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от Общинска служба по земеделие. Налице е специален закон по смисъла на чл. 4, б. „л“ от ПВ относно подлежащо на вписване обстоятелство, но и предвидено в закон – § 10 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, изключение, допускащо проверка на материалноправните предпоставки на акта /ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 6/.
Решаващите изводи на въззивния съд, мотивирали отказа за заличаване на вписването на договора за наем от 28.12.2017 г. са, че макар в случая да е допустимо заличаването по § 10, ал. 6 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /предвид липсата на декларация за потвърждаване на договора от собственика/, не е установено наличието на другото предвидено в ал. 1 условие – договорът да не отговаря на изискванията на чл. 4а и чл. 4б ЗСПЗЗ. По делото не е прието, че договорът за наем на земеделска земя от 28.12.2017 г. е сключен от несобственик, в какъвто смисъл са въпросите и доводите на касатора. Съдът се е обосновал, че между община Хитрино и наемодателя СНЦ „Коневъдно дружество В.“ е налице висящ спор за собственост на отдадения под наем земеделски имот, съобразил е разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 10, ал. 6, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и при постановяване на обжалваното определение не е извършвал преценка на други обстоятелства, от значение за извършване на поисканото заличаване. Поради това следва да се приеме, че и последният въпрос не може да послужи като правен въпрос, с обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това касаторът не е изложил съображения как отговорите на поставените въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи, относими към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето, ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 508/29.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 260/2019 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: