ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
София, 27.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3659 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б.П. и адвокат Т.Т. като процесуални представители на П. П. Ц. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 04.V.2017г. по в.гр.д. № 5899/2016г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.З. и адвокат Ст.П. ответникът по касационната жалба М. П. Ц. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 04.V.2017г. САС е потвърдил решението на СГС от 03.VІІІ.2016г. по гр.д. № 10795/20135г., с което П. П.Ц. е осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД да заплати на М. П.Ц. 32500лв., представляващи получена стойност за 1/6 ид.част от кафе № 1 ет.1 на……. [населено място], съставляващо имот със съответен идентификатор, по развален до размер на 1/6 ид.част алеаторен договор по нот.акт № 42/01.Х.2007г.
Въззивният съд е приел, че страните са наследници – деца – на М. Ц., починала на 30.V.2012г. С влязло в сила на 21.ІV.2015г. решение по искова молба, вписана на 17.ХІІ.2012г., алеаторният договор за прехвърляне на 1/3 ид.част от процесния имот е развален за 1/6 ид.част по иск на М.Ц. срещу приобретателката П.Ц.. П.Ц. е продала на 20.ХІ.2007г. имота на трети лица срещу 130000лв., развалянето на договора не засяга правата на тези трети лица, въпреки обратното действие на развалянето. При положение, че вещта, която следва да се върне, е отчуждена възмездно преди подаването на исковата молба за разваляне на договора, ответницата дължи на ищеца това, с което се е увеличило имуществото й – 1/6 част от получената от нея продажна цена за 2/3 ид.части от имота.
Съдът е оценил като неоснователни възраженията на ответницата за разглеждане на непредявен иск. Приел е, че възраженията за погасителна давност и за прихващане с неликвидно вземане са заявени след изтичането на срока за отговор и поради това не следва да бъдат преценявани. Отделно от това вземането на отпаднало основание, каквото е това в случая, става изискуемо от деня, в който отпада основанието – в случая 21.ІV.2015г., а исковата молба е подадена преди това – на 16.ХІ.2012г., като производството по нея е било спряно до приключване на производството по иска за разваляне на алеаторния договор. Въпреки че ищецът първоначално в исковата си молба се позовава на запазената си част от наследството и е уточнил по указания на съда обстоятелствата, на които основава иска си с молба от 06.VІІ. 2015г., съдът е счел, че възраженията за давност и за прихващане са преклудирани още в срока за отговор на исковата молба, защото още с нея ищецът твърди, че е носител на парично притезание, произтичащо от разпореждането, извършено от ответницата с нот.акт № 43/2007г., и че е поискал развалянето на договора по нот.акт № 42/2007г., при което за ответницата не е имало пречка да упражни възраженията си срещу основателността на иска; наред с това тя е получила препис от уточнителната молба, с която не се изменя основанието на иска, на 30.ІХ.2015г. с указания за възможността в едномесечен срок да подаде отговор и по нея, при което към 29.VІ.2016г., когато за първи път е направила възраженията за давност и за прихващане, те са несвоевременни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли да се разгледат възраженията за погасителна давност и за прихващане, направени след срока за отговор, но след уточняваща молба, с която се посочват обстоятелства, различни от посочените в исковата молба” в противоречие с практика на ВКС. Така поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като е неотносим към решаващ извод на въззивния съд. Това е така, защото в атакуваното решение е прието, че с уточнението, направено от ищеца с молбата му от 06.VІІ.2015г., не се променя заявеното още с исковата молба основание на претенцията му, и че възраженията са заявени много време след изтичането на едномесечния срок, в който на ответницата е дадена възможност да подаде допълнителен отговор във връзка с уточнението.
Поставен е и въпросът „допустим ли е съдебен акт, който се произнася по непредявен иск и в същото време не се е произнесъл по предявения иск”. Сочи се, че с исковата молба се претендира присъждането на 32500лв. „представляваща запазена част от наследството на М.Ц., като между обогатяването и обедняването е налице причинна връзка”, което е претенция по чл.30 ЗН, по която съдът не се бил произнесъл. В петитума на исковата молба претенцията била по чл.59 ЗЗД и по нея нямало произнасяне. Съдът се произнесъл по иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, каквито искания и твърдения не се съдържали в исковата молба, нито в уточняващата молба, която съдържала изцяло нови твърдения.
Така поставеният въпрос не е от значение за делото.
В исковата си молба М.Ц. е заявил претенция за присъждане на 32500лв., основана на твърдения, че с алеаторен договор от 01.Х.2007г. майка му прехвърлила на ответницата /негова сестра/ 1/3 ид.част от недвижим имот, че с договор от 20.ХІ.2007г. ответницата продала 2/3 ид.части от имота на трето лице за 130000лв., че с продажбата на ид.част от имота ответницата се обогатила за сметка на ищеца с претендираната сума, представляваща запазената му част от наследството на майка им, че е предявил срещу ответницата иск за разваляне на алеаторния договор, и въз основа на тези твърдения е направено искане за присъждане на сумата, представляваща ид.част от продажната цена на имота.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и тя е подала отговор в срока по чл.131 ГПК.
С оглед направеното още с исковата молба искане производството по делото е спряно до разрешаването на спора между страните по иска за разваляне на алеаторния договор с определение от 21.Х.2013г.
С определение от 24.VІ.2015г. първоинстанционният съд е възобновил производството след влизането в сила на решението по иска за разваляне на алеаторния договор и е дал на ищеца възможност да уточни предявеният иск с оглед наведените в исковата молба твърдения, които са части от различни правни институти – за неоснователно обогатяване и по чл.30 ЗН.
С молба от 06.VІІ.2015г. ответникът е изпълнил даденото му указание, като е заявил, че не твърди накърняване на запазената му част от наследството на майка му, че използвал този израз за пояснение как е изчислена претендираната сума на облигационната му претенция, че ответницата се обогатила за негова сметка, тъй като е получила цялата продажна цена за имота, в която се включва и стойността за развалената част от договора за продажба, равняваща се на наследствените му права за 1/6 част от цената, и единственият начин да бъде упражнена последицата от развалянето е връщане от ответницата на получената сума от продажбата до посочения размер, която не й се следва.
Препис от уточнителната молба с указание за отговор и по нея в 30 дневен срок е връчен на ответницата на 30.ІХ.2015г.
С определение в първото съдебно заседание на 29.VІ.2016г. първоинстанционният съд е одобрил проекто-доклада от 12.ІІІ.2016г., в който исковете са квалифицирани като такива по чл.55 ал.1 пр.3 и по чл.86 ЗЗД и съобразно молбата от 06.VІІ.2015г. – за плащане на парична стойност на идеални части от имот, с която стойност ответницата се обогатила за сметка на обедняването на ищеца, като разместването на благата настъпило поради получаване на сумата от ответницата като продажна цена на ид.части от имот в момент, в който те са били в патримониума й по договора от 2007г., който е развален с влязло в сила решение, но тези ид.части са вече прехвърлени от ответницата на трети лица със сделка, която е непротивопоставима на ищеца и той не може да получи връщането им. В същото съдебно заседание съдът не е приел за съвместно разглеждане заявените за първи път в заседанието възражения за недължимост на процесната сума поради изтекла погасителна давност, евентуално поради погасяване чрез прихващане. Прието е, че уточненията с молбата от 06.VІІ.2015г. не водят до промяна на основанието, на формата на защита или на размера на иска, като още с исковата молба са формулирани твърдения за факти, позволяващи коректна правна квалификация, дадена с доклада. Както вече бе посочено, същият извод е направил и въззивният съд, като са разгледани претенциите съобразно доклада по делото.
При тези обстоятелства е невярно твърдението на касаторката за разглеждане на непредявен иск и за неразглеждане на предявен иск, при което вторият поставен въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация М. П.Ц. следва да бъдат присъдени 1850лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.VІІ.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГК, 4 състав, № 1030 от 04.V.2017г. по в.гр.д № 5899/2016г.
ОСЪЖДА П. П. Ц. от София да заплати на М. П. Ц. от София 1850лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: