О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
Гр. София 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 176/2011 г.
Производството е образувано по частна жалба на М. Р. М. от[населено място] против определение № 1150/21.12.2010 г. по гр.дело № 741/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2010 г. по гр.дело № 142/2009 г. на С. апелативен съд.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова настоява за отмяната му.
Ответницата по частната жалба С. Т. З. от[населено място] изразява становище за нейната недопустимост и настоява за връщането й.
Касационният съд счита, че частната жалба срещу определение на ВКС, постановено по реда и условията на чл. 288 ГПК е недопустима, по следните съображения: определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на обжалване, тъй като такова не е предвидено в текста, за разлика от чл.286 ГПК, относно разпореждането за връщане на нередовната касационна жалба, поради просрочие, необжалваемост по чл. 280 ал. 2 ГПК и неотстраняване в срок на допуснати нередовности, които могат да бъдат поправени. Определението не попада в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения, които съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба, а според ал. 2, изр.2 на същия текст, когато са постановени от състава на ВКС, пред друг състав на този съд. Постановените определения в производството по чл. 288 ГПК и с които не се допуска касационно обжалване на въззивно решение са окончателни и аргумент за това е разпоредбата на чл. 296 ГПК, според която един от случаите, в които въззивното решение влиза в сила е т. 3 от същия текст – „по които касационна жалба не е допусната за разглеждане, или не е уважена”. Тази разпоредба свързва момента на влизане в сила на въззивното решение, с недопускането на касационно обжалване по отношение на него, както и с неуважаването на касационната жалба, т.е. и в двата случая се постановява окончателен акт на ВКС по допускането, или по основателността на касационната жалба от значение за влизане в сила на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения недопустимата частна жалба следва да се остави без разглеждане и се върне на подателя й, а образуваното по нея частно производство, под № 176/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. следва да се прекрати, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса, в размер на 15 лева, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима частна жалба, постъпила от М. Р. М. от[населено място] против определение № 1150/21.12.2010 год. по гр.д.№ 741/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2010 г. по гр.дело № 142/2009 г. на С. апелативен съд и
ВРЪЩА частната жалба с вх. № 2759/24.03.2011 г. на подателя й М. Р. М. от[населено място].
ОСЪЖДА М. Р. М. от[населено място] да заплати държавна такса за настоящото производство, в размер на 15 лева, по сметка на ВКС на РБ.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 176/2011 година на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: