2
определение по ч.гр.д.№ 3223 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 28.09. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Г. ч.гр.д.№ 3223 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба на С. В. Й.- Г. срещу определение № 99 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 2362 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 5185083 от 07.12.2017 г. (наименувана „касационна жалба“) от С. Й.- Г. за отмяна на влязло в сила определение № 3638 от 31.03.2016 г. по гр.д. № 53986 от 2014 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателката срещу А. Л. Х. и Н. С. Х. иск с правно основание чл.109 ЗС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
С писмен отговор от 03.08.2018 г. ответницата по частната жалба Н. С. Х. оспорва същата
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на Върховния касационен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл.274 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното: За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 53986 от 2014 г. на Софийски районен съд, Върховният касационен съд правилно се е позовал на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В него е дадено задължително тълкуване на спорния в практиката въпрос за подлежащите на отмяна по реда на Глава 24 ГПК преграждащи определения. Прието е, че преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска, не се включват сред влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Преграждащите определения, сред които са и тези за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, макар и да се характеризират със стабилитет на правните последици /след влизането им в сила не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, по което се доближават до решенията/, с влизането им в сила не препятстват правото на страната да получи търсената с иска защита /чрез предявяване на нов иск/ и в този смисъл не се ползват със сила на пресъдено нещо, което ги отличава от решенията като вид съдебни актове. При проверка на предпоставките за допустимост на иска, съдът не се произнася по материалноправния спор, поради което ищецът може да предяви с иск същото спорното право, като повторното му предявяване е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда ново процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. При предявен нов иск, с провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено предходното определение за прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на предявения по второто дело нов иск.
Изложените особености на определенията за прекратяване на делото налагат извод, че като вид съдебни постановления същите нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез предвидения в чл.303 и чл.304 ГПК извънреден способ за съдебен контрол.
В конкретния случай с определението, с което Софийския районен съд е прекратил производството по предявения от жалбоподателката срещу А. Х. и Н. Х. иск по чл.109 ЗС като недопустимо, с аргументи за липса на надлежна процесуална легитимация на първия ответник /поради неговата смърт преди завеждане на делото/; за съществуване на друг специален ред за защита на спорното право, което изключва общия исков ред и за наличие на влязло в сила друго решение по същия спорен предмет, съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е разрешил въпрос за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В този смисъл постановеният от него акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не препятства достъпа до защита на страната /чрез предявяване на нов иск/ , поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК.
По тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определение № 99 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 3223 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 2362 от 2018 г. на Върховния касационен н съд, ГК, второ гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.