2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София,03.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1260 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. И. В., с адрес в [населено място], против разпореждане без номер от 10 декември 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6528/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частната й касационна жалба против постановеното по същото дело въззивно определение № 1141 от 2 април 2018 г. поради процесуалната й недопустимост, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В жалбата се поддържат доводи по съществото на спора.
С обжалваното разпореждане е съобразено, че гражданското дело е образувано пред първоинстанционния съд по иск на В. срещу Националната агенция по приходите за заплащане на сумата 5000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, въззивното определение № 1141 от 2 април 2018 г. не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5000 лева, и е влязло в сила, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима.
Разпореждането е правилно.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда необжалваемост на решения по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай, гражданското дело е образувано по иск на В. срещу НАП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. Администриращият съд извършва проверка не само за редовност на подадена жалба, но и за допустимостта на обжалването (сравни чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК), така че в правомощията на въззивния съд в случая е било да прецени дали частната жалба е срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Подадената частна касационна жалба, каквато е процесната, подлежи на връщане от въззивния съд, тъй като определението му не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 4 ГПК. Като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 10 декември 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6528/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: