5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
[населено място] , 03.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2549/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Ш. против решение № 186/22.06.2018 г. по т.д.№ 167/2018 г. на Пловдивски апелативен съд , с което е отменено решение № 430/20.12.2017 г. по т.д.№ 49/ 2016 г. на Старозагорски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „ Хидравлика 96 „ ООД иск , с правно основание чл. 125 ал.3 ТЗ, за осъждане дружеството да заплати на ищцата сумата от 519 415,21 лева, съставляваща разлика между считаната от ищцата за дължима стойност на дружествения й дял по междинен консолидиран баланс към 30.04.2015 г. – 903 468 лева и определената от ответното дружество стойност на същия – 384 052,79 лева съгласно междинен счетоводен баланс на дружеството към 30.04.2015 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.125 ал.3 и чл.127 ТЗ във връзка с чл.37 ал.2 и ал.7, чл.37а ал.2 и чл.23 ал.1 т.2 от Закона за счетоводството. След като „Хидравлика 98„ООД е мажоритарен акционер в „Хидропневмотехника„АД и като предприятие – майка по закон съставя консолидирани финансови отчети, без конкретната хипотеза да попада в изключенията за това, неправилен и необоснован страната счита извода на съда, че делът на прекратилия участието съдружник в такова дружество – майка не следва да бъде определян на база консолидиран финансов отчет. Страната не споделя съображението на въззивния състав, че нормата на чл.125 ал.3 ТЗ еднозначно определя метода, чрез който се унеждат имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството с ограничена отговорност.
Ответната страна – „Хидравлика 96 „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий, във всяка от сочените хипотези на чл. 280 ал.1 т.1, т. 3 и ал.2 пр. трето ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 125 ал.3 ТЗ / доколкото ответното дружество е определило и изплатило на ищцата сума , като остойностен дружествен дял към 30.04.2015 г. – месеца на прекратяване на правоотношението й като съдружник / е че няма основание същият да бъде остойностен въз основа на междинен консолидиран финансов отчет на „Хидравлика 96„ООД , в качеството й на предприятие – майка , притежаващо мажоритарния дял в „ Хидропневмотехника „ АД. Именно с оглед този метод на остойностяване се получава сума, надхвърляща определената и изплатена от ответника, която се претендира с иска. За да сподели този решаващ извод, въззивният съд е приел, че както е невъзможно съдружник да участва в ООД, без да притежава дружествен дял, така е невъзможно дружествен дял да принадлежи на лице, без то да е съдружник. Ищцата притежава дружествен дял само в ответното дружество, не и в акционерното, в което ответното притежава мажоритарен пакет акции. Съдържащите се в чл.23 ал.1 и чл.37 и сл. от ЗСч. /отм./ изисквания за съставяне на консолидиран финансов отчет /КФО/ от дружеството – майка, са неприложими към спорното правоотношение, тъй като КФО и частите му се основават на една фикция , бидейки отчет за дейността на няколко самостоятелни правни субекта , но представени като единно предприятие,без самото то да е самостоятелен правен субект. След като напускащият съдружник не е член на останалите предприятия в групата, в пълно несъответствие с принадлежността на субективното материално право, според чл.125 ал.3 ТЗ , би било равностойността на дружествения му дял да се определя въз основа на такъв отчет.Имуществените права от притежаваните от ответника акции в „ Хидропневмотехника „ АД не преминават върху съдружниците в ответното дружество- акционер само по силата на членството им в същото. Притежанието на акции от ответното дружество е основание единствено за остойностяването им в актива по междинния счетоводен баланс, съобразно който се определя стойността на дружествения дял, което е и сторено от ответника. От значение ,според съда, е обстоятелството, че методиките за съставяне на междинния счетоводен баланс и консолидирания финансов отчет на ответното дружество, като предприятие – майка, са различни.Изрично се акцентира на предназначението на КФО – информацията, получавана от същия е необходима за успешното управление на групата , както и от значение за външни потребители на счетоводна информация – инвеститори, кредитори и др. , които чрез съдържащите се в тези отчети данни се информират за финансовата стабилност на групата и състоянието на нейните активи. Според съда , чл.125 ал.3 ТЗ изрично и изчерпателно урежда метода за остойностяване на дружествения дял и не допуска изключения с оглед форми на свързаност между дружеството и други юридически лица , за разлика от изричната препратка в чл.23 ал.1 т.2 ЗСч. / отм. /.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Каква е базата и кои са методите за изчисление на паричната равностойност на дружествения дял на съдружник, прекратил участието си в дружество – майка, което по силата на чл.37 ал.2 и ал.7 ,чл.37а ал.2 и чл.23 ал.1 т.2 от ЗСч. /отм./ е задължено да съставя и да представя годишни консолидирани отчети и баланси ? ; 2 / Приложима ли е разпоредбата на чл.37 ал.2 ЗСч. /отм./ при определяне паричната равностойност на дела на съдружник, прекратил участието си в дружество – майка ? ; 3/ Разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ определя ли еднозначно метода, чрез който се уреждат имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството с ограничена отговорност ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 938 по т.д.№ 84/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за която се сочи противоречаща на въззивното решение съдебна практика на първа и въззивна инстанции, непроверена по същество чрез касационен контрол / определение № 585 по ч.т.д.№ 2058 / 2017 г. на І т.о. на ВКС потвърждава определение на друг касационен състав, за оставяне касационна жалба без разглеждане, като недопустима, с оглед цената на иска /. Касаторът сочи „ очевидна неправилност „ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, позовавайки се на становище на дипломиран експерт – счетоводител , обосноваващо право на напускащия съдружник в дружество – майка да получи дял от имуществото на групата, в чийто капитал участва, посредством участието си в капитала на дружеството – майка / статия в списание „ ИДЕС” бр.8/2015 г. доц.д-р Ж. Б. – „Изплащане дял на съдружник в ООД„ /.
Формулираните въпроси са обобщими до въпроса : При определяне размера на дружествения дял на напускащ ООД съдружник, на основание чл. 125 ал.3 ТЗ , в случай че ООД е дружество – майка , следва ли да се приложи като база за изчисляването му междинен консолидиран финансов отчет на дружеството – майка или се прилага междинен счетоводен отчет на дружеството, независим от КФО на групата предприятия в които участва ?
Въпросът удовлетворява изискването за правен , тъй като отговор на същия е предпоставил решаващия извод на въззивното решение.
Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираното решение на състав на ІІ т.о. на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Отделно от това, от мотивите му не може да се изведе еднозначно съобразяване на КФО на предприятие – майка /ООД/ в смисъла, поддържан от касатора, доколкото обобщаващия извод на състава, макар въз основа на предходен коментар за справедлива приложимост на КФО на предприятието–майка, е сведен до правилността на включването в актива, по междинния счетоводен баланс на дружеството към края на месеца в който е прекратено правоотношението с напускащия съдружник, стойността на притежавани от същото акции в друго дружество / мажоритарен дял /, оценени по балансова стойност. Последното е съобразено при остойностяването и изплащането на дела на ищцата от ответното дружество.
Необоснована е и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за противоречиво прилагане на чл.125 ал.3 ТЗ от различни състави на касационната инстанция, в хипотеза като настоящата. Цитираната от касатора казуална практика на първа и въззивна инстанции не е санирана с произнасяне по същество на касационна инстанция, в смисъл , различен от споделения от въззивния съд. Мотивирането на хипотезата не съответства на задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличието на безспорната и непротиворечива практика на касационна инстанция, според която разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ е императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване и не допуска изключения от правилото.
„Очевидната неправилност„ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Съобразно развития от страната касационен довод за неправилност на въззивния акт , ограничен до неправилно приложение на материалния закон, „ очевидна неправилност „ би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Съобразно съдържанието на чл.125 ал.3 ТЗ и императивния характер на нормата, възможната неправилност на решението предполага тълкуване, което изключва нейната очевидност. Позоваването на изолирано / доколкото липсват доказателства да е преобладаващо споделяно / доктринерно становище е несъстоятелно.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/22.06.2018 г. по т.д.№ 167/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: