О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3429 / 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма] /в несъстоятелност/, със седалище [населено място] против въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 992 от 12.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 433/2013 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 3046 от 07.03.2013 год. срещу разпореждане на Старозагорския окръжен съд № 414 от 12. 02.2013 год., по т.д.№ 26/2013 год. за връщане на подадена от същия по пощата на 05.02.2013 год. частна жалба вх.№ 1575/06.02.2013 год. по т. д. № 26/2013 год. против предходно определение на ОС –Стара Загора № 82/ 24.01.2013 год., по т.д.№ 26/2013 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като частният жалбоподател излага бланкетни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила и иска отмяната му.
Основното възражение е срещу процесуалната законосъобразност на обжалваното въззивно определение, като твърдението на страната – жалбоподател е, че съдебния акт на първостепенния съд не му е бил надлежно връчен, за да е поставено началото на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, считано от така възприетата от Пловдивския апелативен съд дата, поради което подадената от него частна жалба вх. № 1575/2013 год. не е просрочена и е подлежала на разглеждане по същество.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на процесуалното право/ неправилно квалифициран като материалноправен/, свързан с приложението на чл.60, ал.3 и ал.4 ГПК, във вр. с чл.275, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания. Становището си е обосновал с липса на конкретно формулиран от частния жалбоподател правен въпрос и отъждествяване на въведеното с частната касационна жалба оплакване за нарушение на чл.60, ал.3 и ал.4 ГПК, във вр. с чл. 275, ал.1 ГПК с предпоставките за достъп до касационно обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт на въззивен съд, от категорията посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение № 992 от 12.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 433/2013 год., с което е потвърдено разпореждане на Старозагорския окръжен съд № 414 от 12.02.2013 год., по т.д.№ 26/2013 год. за връщане на подадената от [фирма] частна жалба вх.№ 1575/ 06.02.2013 год. Пловдивският апелативен съд е споделил изцяло, като основан на закона и доказателствения материал по делото, извода на първостепенния съд, че същата е просрочена, поради което правото на жалба на жалбоподателя е преклудирано и следва да бъде приложено процесуалното правило на чл.262, ал.2, т.1 ГПК, към което чл. 275, ал.2 ГПК препраща. Изложени са съображения, че считано от 28.01.2013 год., на която дата, според приложените по делото/ л.7 и л.8/ съобщения, на ТД [фирма], чрез процесуалния му представител – адв. П., преупълномощена от адв. С.А. / л.123/ и чрез Д. О. – негов управител, е връчен редовно препис от прекратителното определение на Старозагорския окръжен съд № 82/ 24. 01. 2013 год., по т. д.№ 26/2013 год., едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК за страната е изтекъл на 04.02.2013 год. – присъствен ден, поради което подадената, макар и по пощата частна жалба с пощенско клеймо на плика 05.02.2013 год., е просрочена и поради това – процесуално недопустима.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от частния касатор въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.60, ал.4 ГПК относно изчисляване на срока, който се брои на седмици, е значим за изхода на делото, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – основна обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, мотивирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и „липса на достатъчно практика”, тъй като според задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, така въведеният аргумент за недостатъчна съдебна практика, сам по себе си, не формира правен извод за приложението му.
Отделен остава въпросът, че нито в трайно установената съдебна практика, нито в правната доктрина съществува противоречие за начина на изчисляване/ броене/ на срока по чл.275, ал.1 ГПК и при липсата на обществена и правна необходимост да бъде променена създадената от ВКС практика по приложението на чл.60, ал.4 ГПК, то и по същество критерия за селекция, на който частният жалбоподател се позовава е недоказан.
Що се касае до втория въпрос относно приложението на чл. 60, ал.3 ГПК, то той е хипотетично поставен и като ирелевантен за изхода на делото, предвид въведения с чл.275, ал.1 ГПК седмичен срок, изчисляването на който е подчинено на процесуалното правило на чл. 60, ал.4 ГПК, не подлежи на обсъждане.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 992 от 12.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 433/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: