О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 05.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2529 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К., срещу решение № 449 от 11.03.2013г. по в.гр.д. № 2969 / 2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора частичен иск по чл.266, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до присъдения от първата инстанция размер от 20 000 лева, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че апелативният съд неправилно е приел, че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът, [фирма], поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, като разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца от ПТП неимуществени вреди, определено от първоинстанционния съд, следва да бъде намалено, поради съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалото лице. Изводът за наличие на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е изведен от приетата за доказана от въззивния съд фактическа обстановка, че пострадалият в нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал мотоциклета без свидетелство за управление на МПС, със скорост несъобразена с пътната обстановка и непозволяваща му да поддържа такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара в него при намаляване на скоростта или рязко спиране. По отношение на контузията с хематом на челната област на главата е отчетено и допринасяне на тази лека телесна повреда от пострадалия с неизпълнение на вмененото му с чл.137е ЗДвП задължение за използване на защитна каска при управлението на мотоциклета.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, а именно: „/1/ При преценка за наличие на съпричиняване, необходимо ли е съдът да преценява дали конкретно действие или бездействие на пострадалия е условие за настъпване на вредоностния резултат?; /2/ Какви са материалноправните предпоставки, които съдът следва да съобрази, за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на водач на МПС, участващо в ПТП?”.
Формулираните от жалбоподателя въпроси са включени в предмета на делото, образувано по иск по чл.266 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по който е направено възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като са обусловили изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Не се доказва обаче наличието на релевираната допълнителна предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е посочена и от касатора, като е дадено и задължително тълкуване и с ППВС №17/ 1963г., съобразно които приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия /действие или бездействие/, с което обективно да е създал предпоставки и / или възможност за настъпване на вредоностния резултат. Въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, тъй като в приложената практика по чл.290 ГПК липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице е изведена въз основа на конкретно установената фактическа обстановка, която не е идентична с настоящия случай.
С оглед горното, не се доказва осъществяването на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касацията следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.8 ГПК, разноски в размер на 487,50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 11.03.2013г. по в.гр.д. № 2969 / 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски по чл.78, ал.8 ГПК за настоящото производство в размер на 487,50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.