4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.165
София,05.03.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1671/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 29 от 20.01.2014 г. по т.д. №1186/2013 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма]-гр. Д., чрез пълномощника си, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – „ За валидността на договора за строителство, като подвид на договора за изработка, необходима ли е специална форма, 2/ Сключването на писмен договор за строителство по чл.160, ал.2 ЗУТ обвързано ли е с изискване за издаване разрешение за строеж и с обема и характера на строително – монтажните работи 3 / Дължи ли се възнаграждение за извършени СМР, които не са приети и не съответстват на строителните правила и норми, съобразно с изискванията на чл.169 от ЗУТ 4/ Чие е задължението за изплащане на възнаграждение … 5/ Дължи ли се възнаграждение на изработеното преди да е настъпил падежа.” Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на извода на съда относно вида на строително монтажните работи, от което е извела и необоснованост на мотивите относно наличието на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за изработка. Изброени са съдебни актове. Касаторът подробно е развил разбирането си за необоснованост на приетото от състава относно приемането на извършената работа, квалифицирано от него като неправилност на акта. Посочил е, че мотивите на решаващия състав противоречали на решение № 48/11г. на ВКС, ІІт.о., тъй като в случая не само не било доказано, че е налице договор между страните, но и не е установено, че СМР съответстват на строителните правила и норми, съобразно чл.169 ЗУТ. Развити са и оплаквания за нарушаване от страна на П. на съдопроизводствените правила – необсъждане на възражението на страната за това, че падежа за плащане не е настъпил и че „ искът е предявен преждевременно”, в каквато насока са развити и доводи за неправилност на акта.Изброени са съдебни актове.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос, макар и общо формулиран може да бъде приет за релевантен, тъй като е свързан с решаващ извод на съда, с оглед приетото от него, че за договора за изработка не е предвидена форма за валидност. Втория и третия въпроси, макар и свързани с първия не могат да бъде приети за релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са съобразени единствено с твърденията на страната, които същата не е установила по спора. В тази връзка, с оглед оплакването в същия смисъл, направено с въззивната жалба, съдът е приел, че с оглед доказателствата по делото, чл.160, ал.2 ЗУТ е неприложим към разглеждания случай, тъй като с него се уреждат отношения във връзка със строежи, за които се изисква разрешение за строеж, докато настоящият случай, относим към ремонт на кухненски блок и топла връзка, столова и съблекалня не бил такъв, съобразно обема на извършените СМР. Доколкото страната не е доказала в процеса твърденията си, че противно на указаното с приложените протоколи описание на строителните работи, ответникът е извършвал и строителство, за което се изисква разрешение за строеж, респективно се прилагат цитираните от него разпоредби на ЗУТ, то и така формулираните въпроси основани на твърдяни, а не на установени факти не обосновават извод за наличие на общо основание. Страната не обосновава и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.Тя не е извършила разграничение на въпросите, нито от изброената практика е извела конкретно противоречие при разрешаването им. Още повече, че и цитираната практика по чл.290 ГПК / тъй като определенията по чл.288 ГПК и тези по чл.274, ал.2 ГПК не формират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/не разглежда въпроси, относими към решаващите изводи на съда, доколкото те са свързани с първия поставен въпрос, тъй като другите два, както бе отбелязано не са релевантни. Цитираната задължителна практика не съдържа разрешения противни на разрешението дадено от въззивния съд, за това че не е необходима форма/ като форма за съществуване/ на договора за изработка. Страната не е сочила конкретно противоречие по конкретно поставен въпрос, поради което и с оглед изложеното не обоснова основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по тези поставени въпроси. Такова не се обосновава и по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като страната не е изложила никакви доводи по тези основания.Оплакванията за неправилност на акта в контекста на защитната теза на касатора е ирелевантно за основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият поставен въпрос е релевантен, с оглед поддържаното в производството от касатора, оспорване на валидно възникнало облигаторно правоотношение между страните и по приетото от съда, че в резултат на предписания на РИОКОЗ процесните СМР са възложени по съвместна инициатива на Кмета на [община] и управителя на МБАЛ, като контрол по извършването им е осъществявано не само от тях но и от представител на РИОКЗ, което е довело и да решаващия извод, че ответникът като търговско дружество-ЕАД, не само не се е противопоставил на извършването на ремонта, но и по същество е приел така извършените работи. По този въпрос, обаче, страната не е обосновала изобщо допълнителен критерий, какъвто от общо направените й оплаквания за неправилност на решението не може да бъде изведен. Освен това и с изброените актове, такъв въпрос не е разрешаван.
Последният въпрос е поставен с оглед твърдението на страната, че съдът е следвало като срок за възникване задължението за плащане да съобрази указания в представената ценова оферта- 30 дневен след съставяне на актове образец 19, които в случая не били подписан двустранно,а носели подписа само на изпълнителя. Това разбиране на страната не е свързано с решаващите изводи на съда, който е мотивирал приемане на работата, с оглед данните по делото / разгледани при обсъждане на предишния въпрос/, че в случая е налице приемане на работата, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен протокол, като това приемане е както фактическо, така и правно действие, което може да бъде осъществено конклудентно, а в случая то е осъществено така, тъй като безспорно е установено, че вследствие на извършване на ремонта въззивникът / сега касатор/ е въвел в експлоатация тази част от болницата, като не е навел твърдения, че работата не е приета поради некачествено изпълнение.Прието е още, че липсва обусловеност и между задължението за подписване акт О.. №19 и задължението за плащане на СМР, поради характера на тези протоколи като количествено – стойностни актове, а не приемателни такива и в тази връзка, съдът се е позовал на задължителна практика- решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Следователно, така поставен въпросът е свързан с поддържаното противоречиво от страната, че договореностите между страните се съдържат в ценовата оферта, въпреки твърдението й, че между тях няма облигаторно правоотношение, източник на задължения, като не е съобразен и с решаващите мотиви на съда относно конклудентното приемане на работата. Следователно въпросът, така поставен не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Страната не сочила никакви доводи по поставените от нея въпроси свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, възпроизведени като текст в началото на изложението. Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 20.01.2014 г. по т.д. №1186/2013 г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: