О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
[населено място] , 05,06,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1117 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Ж. и М. М. против решение № 235 / 10.02.2011 год. по т.д.№ 167 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав, с което е обезсилено решението на СГС, VІ , ТО – 15 състав , постановено на 15.01.2010 год. по ф.д.№ 106 / 2006 год. , поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм. / , като производството е прекратено . Жалбоподателката М. М. оспорва правилността на въззивното решение, позовавайки се на процесуални нарушения на въззивния съд – непроизнасяне с изричен диспозитив по обезсилване първоинстанционното решение в цялост, предвид което и в правния мир се явява влязло в сила разпореждане за заличаване на вписването на исканото за установяване като несъществуващо обстоятелство / произнасяне по чл. 498 ГПК отм. / , както и произнасяне с решение вместо определение . И двете жалбоподателки твърдят постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 19 ЗЖСК , с оглед извода на съда , че със снабдяване с нотариален акт на съответния член – кооператор членственото му правоотношение с Ж. следва да се счита прекратено , възприемайки го като решаващ мотив на въззивното решение за недопустимост на предявените искове . Според касаторите , неиздаването на нотариални актове за всички обекти в Ж. / конкретно за гаражи № 1 и № 7 , като издадените за същите , на основание отменено решение за разпределение не се ползват с конститутивно действие /, предвид което не считат и прекратено собственото си членствено правоотношение със същата , независимо от снабдяването им с нотариални актове , обосновава и правният им интерес да следят за законосъобразното прекратяване и заличаване на Ж. , съгласно чл. 35 вр. с чл. 17 т.1 ,чл.28 ал.1 т.5 и чл.1 от ЗЖСК . С оглед мотивите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на исковете, касаторът М. М. , едва в касационната жалба , поради което и въззивният съд не го е коментирал в мотивите си , навежда довод , че неразпределените два обекта биха могли да се разпределят допълнително между член – кооператорите . В производството пред първа и въззивна инстанция правния си интерес ищците обосновават с оспорвани им права върху отредени за тях обекти в сградата на Ж. / гаражи / .
В производството Ж. „ П. „ е призовавана чрез вписани по регистрацията й председател на УС и секретар и представлявана от упълномощено от същите лице – адвокат , като не е взела становище по касационната жалба . Въпросът за допустимостта на исковете, с оглед процесуалната дееспособност на ответника ,е разрешен с опр. 363 / 20.08.2007 год. по ч.т.д. № 194 / 2007 година на ВКС , ІІ т.о. .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците са предявили активно субективно съединени искове за установяване вписване с решение от 01.07.1999 год. по ф.д.№ 95 / 1969 год. на СГС, фирмено отделение , на несъществуващо обстоятелство, на основание чл.431 ал.2 ГПК / отм./ и постановяване на заличаването му , съгласно чл. 498 ГПК / отм./ , а именно : прекратяването на Ж. „ П. „ , [населено място] , ул. „ У. „ № 10 , поради снабдяване на всички кооператори с нотариални актове . Твърдят, че за гаражи № 1 и № 7 , съгласно разпределителен протокол от 25.06.1991 год. , определени съответно за Е. Ш. и Г. Б., нотариални актове на същите не са издадени, поради което не е налице прекратяване на Ж. „ П. „ . Постановеното прекратяване , обаче, е основано на разпределителен протокол от 14.07.1975 год. , според който въпросните два гаража са разпределени съответно на лицата И. И. и С. Р. и същите са се снабдили с нотариални актове , при удостоверено пред регистърния съд обстоятелство, че към 06.06.1980 год. е издаден нотариален акт и за последния възможен обект в Ж. . Протоколът от 14.07.1975 год. е отменен , в частта му досежно разпределението на гаражите , с решение от 19.03.1976 год. и допълнително решение от 22.05.1979 год. по гр.д.№ 4271/ 75 год . на СРС, предвид което и извършено ново разпределение – с протокол от 25.06.1991 год. . Неистинността на този протокол / досежно авторството на 6-ма от подписалите го член – кооператори , при общ брой на член-кооператорите 46 и посочени в протокола , като присъстващи и осигуряващи кворум за вземане на решението – 35 / е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 4227 / 1997 година на Софийски районен съд , ГК, І отд.- 35 състав . Иск за отмяната му , на основание чл. 39 ЗЖСК не се сочи и доказва да е предявяван и уважен . Впрочем, съгласно този разпределителен протокол самите ищци – касатори са се снабдили с нотариални актове за разпределените им обекти към 2002 година .
Първоинстанционното производство е първоначално прекратено , като по жалба единствено на М. М. , прекратяването е отменено и производството продължило ,но с участието на всички ищци . Това обстоятелство, въззивният съд е отчел като допълнително основание за недопустимост на постановеното решение по отношение необжалвалите ищци – Х. Д. и Й. Ж. , тъй като същите нямат качеството на задължителни другари с ищцата М. М. .
За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК / отм./ са уважени , въззивният съд е посочил , че по делото не се установява твърдяното , в обосноваване правния интерес от воденето на исковете , обстоятелство за оспорвани им вещни или облигационни права , свързани с разпределените им от Ж. обекти, към момента на предявяване на исковете , нито отказано им снабдяване с нотариални актове за същите , както и нелегитимирането им с права относно гаражи №1 и № 7 . Мотивиран е и извод за недоказано съществуване на членствено правоотношение за ищците в Ж. към предявяването на исковете , предвид издаването на нотариални актове за обектите им, с което членственото правоотношение на отделния член – кооператор в Ж. се прекратява . Този извод , обаче, не е отнесен към самостоятелен извод за оспорена процесуална легитимация за предявяването на исковете , а отново в обосноваване липсата на правен интерес от защита на чужди права – на други член – кооператори , с оглед непрекратено членствено правоотношение на същите , предвид неиздадени им нотариални актове / доколкото издадените такива за гаражи № 1 и № 7 са по отменен разпределителен протокол, а съгласно действително приложимият разпределителен протокол от 1991 год. нотариални актове на определените за тях член-кооператори безспорно не са издадени / . Обобщаващият извод на въззивния съд е за липса на правен интерес от предявяването на исковете, поради липса на спор с участието на ищците и Ж. или ищците и трети лица , вкл. бивши член – кооператори , относно конкретните обекти и изобщо относно обекти в Ж. към момента на предявяване на исковете .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът М. М. навежда съображения за недопустимост на въззивното решение на две основания : 1 / тъй като обезсилвайки първоинстанционното решение въззивният съд не е посочил изрично обезсилването му и в частта ,в която и на основание чл.498 ГПК / отм./ е разпоредено заличаване на вписаното обстоятелство , с оглед уважаване на иска по чл.431 ал.2 ГПК / отм. / и 2 / тъй като по недопустимостта на исковете съдът е следвало да се произнесе с определение , а не с решение . Настоящият състав не споделя доводите за недопустимост на решението . Дължимият от въззивният съд акт, предвид обезсилване със същия на първоинстанционното решение , поради недопустимост на исковете , а не единствено произнасяне по допустимостта им и прекратяване на производството , е именно решение , не и определение / т.7 от ТР № 2 / 02.07.2004 год. във връзка с т.4 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС / . Произнасянето по чл.498 ГПК / отм./ е последица от уважаването на иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ , но липсата на изричен диспозитив за обезсилване решението и в тази му част / непоискано допълване от страната / не обуславя недопустимост на въззивното решение по обезсилване решението по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм. /. Ако въпреки липсата на основание за заличаването , такова и с оглед първоинстанционното решение би било извършено, съставляващо чисто техническа дейност , би било налице вписване на несъществуващо обстоятелство, подлежащо на самостоятелно атакуване , при обуславяне на общата абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес .
В обосноваване основания за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните материалноправни въпроси : 1/ „ Прекратява ли се с издаването на нотариален акт за разпределения му обект в Ж. членственото правоотношение на съответния член – кооператор, при неиздадени към същия момент нотариални актове за всички член – кооператори ? „ ; 2 / Следва ли да бъдат изрично отменени нотариалните актове, издадени въз основа на отменено решение за разпределение на обектите в Ж. / визирайки протокола от 1975 год . / , предвид констативния им характер ? и 3 / За правният интерес от исковете по чл.431 ал.2 ГПК / отм./ – за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство – прекратена Ж. , необходимо ли е ищците да претендират собствени права върху обектите, за които твърдят неиздадени нотариални актове ?
Касаторката счита, че отговорът на въззивния съд на първия въпрос е в противоречие с ППВС 4 / 18.05.1987 год. по гр.д.№ 4 / 1986 год. , според което Ж. се прекратява веднъж и по право – когато бъдат издадени нотариални актове за всички обекти в Ж. . Освен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , страната обосновава в евентуалност и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с казуална съдебна практика – решение № 109 / 17.03.2009 год. по гр.д.№ 2727 / 2007 год. на ІV г.о. на ВКС , което е в същия смисъл – че Ж. се прекратява по право със снабдяването на последния член с нотариален акт, както и че с издаването на нотариалния акт съответния член –кооператор става правоприемник на на Ж. за активите и пасивите ,съответстващи на имота, който е придобил в нея .
Вторият въпрос е предявен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.2 – с цитирани решения казуална съдебна практика по спорове , инициирани от член – кооператори в конкретната Ж. „ П. „ ,в които е посочено , че с установяване отмяната на разпределителния протокол, послужил като основание за издаване на нотариалните актове за съответните обекти в Ж., се явява оборена / но в конкретния спор , предмет на производството , различен от предмета на настоящото / доказателствената им сила на констативни по характер нотариални актове .
Третият от въпросите също е заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК , като отговорът на въззивния съд се твърди в противоречие с решение № 389 / 16.12.2005 год. по гр.д.№ 521 / 2005 год. на Великотърновски Апелативен съд и решение № 661 / 20.06.2006 год. по т.д.№ 167 / 2006 год. на ВКС, ІІ т.о. .
Настоящият състав намира , че първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Макар и включен в мотивите на въззивното решение отговорът на първия въпрос не обуславя решаващите мотиви на въззивния съд за липса на правен интерес от исканото установяване вписване на несъществуващо обстоятелство . Прекратеното за ищците членствено правоотношение с Ж., предвид снабдяването им с нотариални актове за определените им, различни от процесните гаражи обекти , в съответствие с неотменения по реда на чл.39 ЗЖСК разпределителен протокол от 1991 год. , въпреки успешно оспорена автентичност на подписите на част от подписалите го член – кооператори , не е обосновало извод за липса на процесуална легитимация за предявяване на исковете и недопустимост на това основание . Този довод е кумулиран с установеното и релевантно за приетата липса на правен интерес обстоятелство , че за процесните два обекта са определени собственици – други член – кооператори , за защитата на чиито права и упражняването им спрямо Ж. , с оглед което е от значение обстоятелството за непрекратяването й – по снабдяване с нотариални актове , вкл. след оспорване правата на лицата , сдобили се с нотариални актове по отменения разпределителен протокол от 1975 год. , ищците не обуславят правен интерес . В този смисъл ирелевантен е и поставеният втори въпрос : съдът не е приел, че издадените на основание чл.35 ЗЖСК актове имат конститутивно действие . По въпроса е налице задължителна съдебна практика – решения по чл.290 ГПК, с която е преодоляна незадължителната такава – в ТР № 44 от 05.06.1975 год. на ОСГК в противен смисъл – реш.№ 39 / 14.02.2011 год. по гр.д.№ 1358 / 2009 год. на ІІ г.о. на ВКС и реш.№ 685 от 03.11.2010 год. по гр.д.№ 1201 / 2009 год. на ІІІ г.о. ВКС . Със същите се приема , че издадените по реда на чл.35 ал.1 ЗЖСК нотариални актове легитимират като собственик съответния член-кооператор , но при оспорване , за което именно е необходим и противопоставим правен интерес / в случая липсващ за ищците /, следва да се установи прехождащо издаването им решение на Общото събрание на Ж. по чл. 35 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 т.5 ЗЖСК . В този смисъл съдебната практика безспорно възприема констативния им характер и е дала отговор на поставения правен въпрос , с който въззивното решение не се явява в противоречие .
Дори да би се приел релевантен, така поставеният първи въпрос не е обоснован и с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Цитираното ППВС № 4 / 1987 год. , на което се основава и посоченото решение – казуална съдебна практика , дава отговор на въпроса необходимо ли е за настъпване прекратяването на самата Ж., като юридическо лице / съгласно чл.35 ал.3 ЗЖСК – след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове / , някакво допълнително действие или решение на орган на ЗЖСК, като е отговорено отрицателно – прекратяването настъпва по право. Въззивният съд не е обосновал друг извод , нито че с прекратяването на отделното членствено правоотношение се прекратява частично и Ж., както очевидно възприема тезата на съда касатора . Впрочем, в същото Постановление е прието декларативното , а не конститутивно действие на вписаното прекратяване на Ж., което само по себе си изключва необходимостта да бъде изрично установено вписването му като некореспондиращо на обективната действителност , за да биха били упражними права на член – кооператорите спрямо Ж. / аргумент е и произнасянето по допустимостта на настоящото производство – с опр. 363 / 20.08.2007 год. по ч.т.д. № 194 / 2007 година / .
Третият от поставените въпроси – дали ищците и за правния интерес от предявяването на настоящите искове по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ следва задължително да обосноват оспорени им права на собственост върху обекти в Ж. – макар релевантен / доколкото въззивният съд е изложил решаващи мотиви именно в този смисъл , наред с мотиви и за липса на правен интерес от защитата на чужди права – на член – кооператорите с неиздадени нотариални актове съгласно разпределителния протокол от 1991 год. , оспорими им от лицата с издадени такива, но без основание по смисъла на чл. 35 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 т.5 ЗЖСК/, страната отново не е обосновала допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Цитираните решения – казуална съдебна практика – не разкриват необходимия обективен идентитет , за установяване противоречиво разрешаване от постановилите ги съдилища и настоящия въззивен съд именно на така поставения правен въпрос . При това първото решение – № 389 / 16.12.2005 год. по гр.д.№ 521 / 2005 год. на Великотърновски апелативен съд – не е доказано да е влязло в сила . Липсата на данни за обжалването му пред ВКС , потвърдено и от служебна справка на настоящия състав , не е равнозначно на установено влизане в сила . Решение № 661 / 20.06.2006 год. по т.д.№ 167 / 2006 год. на ВКС, ІІ т.о. е постановено по предявен иск с формално еднакво правно основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ , но при напълно различна фактическа обстановка и предмет на правния спор .
Касационната жалба на Й. Ж. следва да се остави без разглеждане , тъй като с оглед необжалвано от същата прекратяване на първоинстанционното производство, съобразено от въззивния съд и като самостоятелно основание за недопустимост на постановеното спрямо нея първоинстанционно решение , в нейна полза не е възникнало потестативно право на касационна жалба .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 / 10.02.2011 год. по т.д.№ 167 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав, по жалбата на М. С. М. .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Й. Б. Ж. срещу въззивното решение .
Определението за оставяне касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд .
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :