3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 07,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 98/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. С. П. от[населено място] против определение № 381 от 19.07.2010 г. по ч.гр.дело №742/2010 г. на В. окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че счита че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на това си разбиране по основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, страната е поддържала, че наличието на правен интерес като основна положителна предпоставка за предявяване на иска бил решаван противоречиво от съдилищата. Посочено е, че били заведени четири дела / изброени /на Г. районен съд и В. окръжен съд- ” идентични като правно основание”, тъй като третирали сделки на ответното дружество с различни физически лица, като по две от тях били постановени решения, тъй като исковете били счетени от съставите, постановили тези решения за допустими, а по другите две била отчетена липса на правен интерес. Така е обосновано наличие на основанието по чл.280, ал.1, т2 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната е посочила, че се „ формира правен въпрос от съществено значение за развитие на правото”, а именно – „ Какъв е смисълът на защитата на съдружник по чл.74 ТЗ, ако той не може впоследствие да противодейства по никакъв начин на взетите решения на съответното търговско дружество, в периода на неговото изключване до момента на възстановяването му от съда”. Посочено е още, че от значение за правото бил и отговора на въпроса : „ Самостоятелните права / съществуващи или твърдяни/ изчерпват ли априори правния интерес на ищеца от водене на установителен иск в настоящия случай”. Други доводи не са развити.
Дори и поставените въпроси да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът П. не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто е общо поставения за наличие на правен интерес/, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. Не съставлява практика, обаче, по смисъла на цитираната норма посочените и приложени решения и определения, които както е отбелязано и в тях подлежат на инстанционен контрол, а няма данни да са влезли в сила – арг. т. 3 ТРОСГКТ на ВКС на РБ № 1/ 2009г. Следователно, при липса на посочване на конкретни актове на съдилищата или на ВКС, респ. ВС, валидно обективиращи практика, съобразно изискването на нормата, с които така поставените въпроси са били разрешени противоречиво, страната не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи , водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетични въпроси, каквито въззивния съд не е разглеждал, нито възпроизвеждането на текста на нормата.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответниците по касация не установяват да са направили разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което такива не им се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 381 от 19.07.2010 г. по ч.гр.дело №742/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: