Определение на ВКС – ГК, III г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 07.03.2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3916/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 3777 от 02.08.2017 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново против въззивно решение № 153 от 13.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 223/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което като частично е отменено решение № 127 от 16.03.2017 г., постановено по гр.д. № 833/2011 г. на Русенския окръжен съд, е уважен предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. В. К. от [населено място], сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1 400 лева, представляваща разликата над 800 лева до 1 400 лева/или още 600 лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 29.06.2016 година до окончателното й изплащане. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, се позовава на противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2/ Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи; 3/ Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3/2004 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001/ и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото.
Ответникът по жалбата И. В. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. от АК – Русе, е изразил становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изложил подробни съображения, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба, в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е допустима и редовна, като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска за имуществени вреди в размер на 1 400 лева, като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./, следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела, а в случая цената на иска за имуществени вреди не надхвърля определената от закона горна граница, над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение, изключено от касационен контрол, е процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 31.03.2014 г. и на 09.12.2014 г. ищецът е разпитван като свидетел по досъдебно производство, образувано с постановление от 11.03.2014 г. на прокурор при РРП по образувано досъдебно наказателно производство срещу неизвестен извършител затова, че на 10.12.2013 г. причинил на М. А. К. средна телесна повреда (трайно затруднение движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни), престъпление по чл.129, ал. 2 НК. С постановление от 17.07.2015 г. (предявено на 28.07.2017 г.) ищецът е привлечен като обвиняем по чл. 129, ал. 2 НК, като на 12.10.2015 г. срещу него е внесен в обвинителен акт, по който е образуваното НОХД № 1872/2015 г. на Русенския районен съд (с проведени пет съдебни заседания, в периода от 05.11.2015 г. до 16.02.2016 г.), приключило с присъда № 20 от 16.02.2016 г., с която ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с решение № 92 от 29.06.2016 г. на Русенският окръжен съд по ВНОХД № 221/2016 г., образувано по протест на Районната прокуратура. Въззивният съд е приел за установено по делото с оглед показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, че воденото наказателно производство в двете му фази се отразило негативно върху психическото и физическо състояние на ищеца (от спокоен и общителен човек той станал раздразнителен и неспокоен; изпитвал чувства на неудобство, тревожност и безпокойство от изхода на делото; започнал да се буди нощем, оплаквал се от главоболие и недобро зрение; тръгнал по лекари, които констатирали високо кръвно налягане, нетипично за млада възраст, което наложило лечение и към момента; разследването станало достояние на приятели на ищеца, някои от които се отдръпнали от него; по време на процеса фактическата съпруга на ищеца Е. П. забременяла, но поради тревогите около същия бременността й протекла рисково и тя два пъти постъпвала в болница, а близките роднини на ищеца също изпитвали тревога от разследването). Прието е, че приложената по делото рецептурна книжка на ищеца (заверена на 22.01.2015 г.) установява поставена диагноза „хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност” и прием на лекарства, а представените две епикризи, касаещи свидетелката П., констатират диагноза „заплашващ аборт”, поради което е постъпвала два пъти за лечение в болница. Предвид тези установени фактически данни, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника по повод повдигнатото против ищеца обвинение за извършено престъпление, за което последният е оправдан с влязла в сила присъда. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът е съобразил следните обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца наказателното производство (общо 11 месеца, като за начало на същото се счита моментът, когато е повдигнато обвинение – с постановление от 17.07.2015 г.), което е в разумен срок; взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение ”подписка”; постановената още на първа инстанция оправдателна присъда; тежестта на наказанието по чл. 129, ал. 2 НК (до 6 години лишаване от свобода); изживения стрес, който е довел до здравословни проблеми (високо кръвно налягане, диагноза ”Хипертонично сърце,сърдечна недостатъчност”, преди разпитите в полицията ищецът е бил здрав, като е започнал е да пие лекарства от 22.01.2015 г., след разпита на 09.12.2014 г.); изживените от ищеца притеснения за здравето и психиката на фактическата му съпруга по време на бременността й, както и чувство на вина заради нейните здравословни проблеми; ограничения във връзка със социалните си контакти (прекъснати връзки с близки приятели, които започнали да го отбягват заради разследването, станало достояние и на съседите му по предишния адрес), като не са взети предвид негативните изживявания на ищеца заради освобождаването му от работа, които не подлежат на възмездяване, доколкото не е станало преди повдигане на обвинението, дори и да е имало връзка с инцидента. Във връзка с доказаните претърпени неимуществени вреди, свързани с уронване доброто име и авторитет на ищеца, с психичното му и физическо състояние поради изхода на процеса и съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 6 000 лв. По отношение на иска за имуществени вреди, съдът е приел, че на ищеца следва да се присъди допълнително претендираната сумата от 600 лв. – заплатено адв. възнаграждение за адвокат по НОХД № 1872/2015 г. пред РРС, тъй като по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно че е договорено такова възнаграждение и че сумата 600 лева е платена, като обстоятелството, че изрично не е посочен начина на плащане е ирелевантно (в тази връзка се е позовал на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС).
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора, са формулирани материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението си да обсъди всички факти и обстоятелства, включително за установените неимуществени вреди и за причинно следствената връзка. Тези въпроси са от значение за изхода на спора и обуславят решението по делото, но в случая по тях не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно трайно установената практика съдът е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички обстоятелства и доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, включително относно наличието на причинени вреди и по повод на незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда, при наличието на причинна връзка между тях. В конкретния случай в обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви, като е взел предвид правно-релевантните за това обстоятелства, установени по делото и като е приложил общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, е определил размера на присъденото обезщетение, дължимо по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, в съответствие с константната съдебна практика, включително на ВКС, намерила израз и в ППВС № 4/1968 г., в ТР № 3/22.04.2005 г., както и в установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно тази трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно, при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. – наказателното производство е прекратено) по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
В процесния случай въззивното решение е съобразено – досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид правнорелевантни затова факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС, като същото е мотивирано, поради което и следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване – по наведените от касатора правни въпроси относно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. Разрешението на въззивния съд не е сторено и в нарушение на т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г., в които касационният съд сочи съответно, че “отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай” и , че “в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан, в контекста на особеностите на всеки конкретен случай”. Разглежданият казус не е такъв. Предвид изложеното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с правните разрешения, дадени с т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. В случая паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съобразил е продължителността на воденото наказателно производство, което е приключило в разумен срок, както и претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното обвинение и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на сумата от 6 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ. В тази връзка въззивното решение е постановено в съответствие с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а не в противоречие с тях.
Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с разрешението, дадено в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която “мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. Позоваването на последното по същество е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което е основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Следователно, с обжалваното решение по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 3777 от 02.08.2017 г. от Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 153 от 13.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 223/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта му с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от И. В. К. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, в размер на 1 400 лв., ведно със законна лихва, считано 29.06.2016 г., на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 153 от 13.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 223/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в останалата му обжалвана част, по касационна жалба с вх. № 3777 от 02.08.2017 г. от Прокуратурата на Република България.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място] да заплати на И. В. К. от [населено място] сумата в размер на 500 /петстотин/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: