О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 19.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1270 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Ч. от гр. Г. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 24.06.2009г. по гр.д. №268/2009г. при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което по реда на чл.108 ЗС по отношение на М. А. Ч. е прието,че “Д”АД е носител на правото на собственост върху л.а.”Ф”-сребърен металик с ДК №С 82 41 КА,рама WVWZZZ1JZYW562675,двигател №AKL677488,който е идентичен с л.а.”Ф”-светлосив металик с ДК №ВТ 4595 АС /от 19.09.2005г. с нов ДК № ВТ 8721 АК/ с рама /пренабита, неоригинална/ WVWZZZ1JZXW 336419 и двигател /пренабит, неоригинален/ AFTOO2578 и М. А. Ч. е осъден да предаде владението.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е съдът да се произнесе по непредявено с исковата молба фактическо основание и да уважи иска за собственост на вещ въз основа на фактическо основание и придобивен способ,настъпили в хода на делото,за което не е извършено надлежно изменение на иска и по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.78,ал.2 ЗС за движими вещи,за прехвърлянето на собствеността върху които се изисква писмена форма с нотариална –заверка на подписите,като се поддържа,че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл по въпроса прекъсва ли се придобивната давност за движима вещ по чл.80 ЗС с предявяване на иск от лице,което не е неин собственик към датата на предявяване на иска,за който въпрос се излагат съображения,че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационна жалба “Д”АД не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният лек автомобил е собственост на “Д”АД и че ответникът по предявения иск следва да бъде осъден да предаде владението на тази движима вещ по реда на чл.108 ЗС,въззивният съд е приел,че дружеството е придобило собствеността по силата на сделка от “Б”АД,сключена на 06.04.2006г. и по този начин е установил активната си легитимация. Правоизключващите възражения на М. Ч. ,чрез които същият е противопоставил на дружеството свое право на собственост върху вещта, основано на първичен способ за придобиване на собствеността /чл.78,ал.1 ЗС и чл.80 ЗС/ и на фактическия състав на сключен на 06.02.2001г. договор за продажба са приети за неоснователни. Прието е,че хипотезата на чл.78,ал.1 ЗС не е налице,защото приобретателят дори да е добросъвестен, не може да стане собственик на автомобила с придобиване възмездно на владението върху него поради това,че за прехвърлянето на собствеността върху вещта се изисква форма за действителност /писмена форма с нотариална заверка на подписите/. Възражението,че правото на ДЗИ да търси вещта е погасено поради изтичане на посочения в чл.78,ал.2 ЗС тригодишен срок е прието за неоснователно,тъй като тази норма следва да се тълкува във връзка с чл.78,ал.1 ЗС ,т.е. само ако вещта се ревандикира от добросъвестния владелец по смисъла на чл.78,ал.1 ЗС,но не и от лице, основаващо правата си на писмен договор. Възражението за придобиване правото на собственост по давност при условията на чл.80,ал.1 ЗС е прието за неоснователно по съображения,че ответникът по предявения иск е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на 06.02.2001г. и до датата на предявяване на иска /07.07.2004г./ предвиденият 5-годишен давностен срок не е изтекъл,а с предявяването на иска давността е прекъсната по силата на чл.116,буква”б” ЗЗД.
Соченият от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос за допустимостта съдът да се произнесе по непредявено с исковата молба фактическо основание и да уважи иска за собственост на вещ въз основа на фактическо основание и придобивен способ,настъпили в хода на делото и въведени впоследствие в случая не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване,тъй като по този въпрос вече е налице произнасяне в отменителното решение на ВКС,което е било постановено при проверка за правилността на решението на Великотърновския окръжен съд,постановено при предходното разглеждане на спора от въззивния съд. Въпросът за предмета на правния спор и надлежно въведените от предявилото иска дружество правнозначими факти,определящи правното основание на претенцията е преклудиран и не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложимостта на нормата на чл.78,ал.2 ЗС за движими вещи,за прехвърлянето на собствеността върху които се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите касаторът се позовава на решение №666/05.01.2009г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. №1081/2008г. Това решение обаче не е влязло в сила- същото е обжалвано пред ВКС и въз основа на подадената касационна жалба пред ВКС е образувано гр.д. №643/2009г. по описа на І ГО, производството по което все още не е приключило. И тъй като съдебно решение,което не е влязло в сила не представлява част от съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,независимо от разрешението, което същото дава на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос, същото не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса прекъсва ли се давността за движима вещ по чл.80 ЗС с предявяване на иск от лице,което не е неин собственик към датата на предявяване на иска.
На първо място следва да се отбележи,че разпоредбите на чл.80 ЗС и чл.116,буква”б” ЗЗД не са неясни и не се нуждаят от специално тълкуване. По приложимостта им е налице изобилна съдебна практика,като даваните от съдилищата разрешения винаги са основани на правните последици на осъществилите се конкретни факти и обстоятелства. В случая не е налице особена хипотеза,която да налага различно тълкуване на правните последици от предявяване на иска,различни от предвидените в чл.116, буква”б” ЗЗД в хипотеза,при която предявеният иск е уважен.
Поставените от касатора въпроси не са разрешавани противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,нито се поставя въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.06.2009г. по гр.д. №268/2009г. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от М. А. Ч. касационна жалба вх. № 8532/29.07.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: