О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1650
София 10.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1401 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от СОУ”Х” с. К.,представлявано от директора Ц. Я. Ц. чрез пълномощник адв. Т от АК- Х. срещу решение № 162 от 10.06.09г.по в.гр.дело № 201/09г.на Хасковския окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с установената съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС,решение № 22 от 25.04.08г.на Бургаския апелативен съд и извлечение от ППВС № 1 от 10.11.85г.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № 017 от 16.09.08г.на директора на СОУ”Х”с. Караманци,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Х,на длъжност „учител”,на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,считано от 16.09.08г.,е незаконосъобразна. Направен е извод,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение -16.09.08г.не е било налице реално съкращение в щата предвид обстоятелството,че списък –образец № 1 е утвърден от директора на ответното училище на 20.09.08г.т.е.след уволнението на ищцата. От друга страна са изложени съображения,че работодателят не е извършил подбор съобразно критериите на чл.329 ал.1 от КТ- не е обсъдено качеството на извършваната работа на лицата,заемала длъжността „начален учител”.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода по делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС,или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос трябва да е разрешен противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. Повдигнатият в изложението процесуален въпрос относно съдържанието на диспозитива на решението,постановено по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,не се е отразил на изхода по конкретното дело. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед,в резултат на които същата е отменена с диспозитива на решението. Не е от значение за изхода на делото и посочения материалноправен въпрос относно правомощията на директора на училището да ревизира щатното разписание по всяко време на годината. В обжалваното решение не е отречено това правомощие на работодателя,а решаващите мотиви са в смисъл,че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е приключил фактическия състав на съкращението в щата – образец –списък №1 не е бил утвърден от директора съгласно изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 3 от 18.02.2008г.за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Приложените решения – № 22 от 25.04.08г.по гр.дело № 17/08г.на Бургаския апелативен съд и № 82 от 20.02.06г.на ІІІ г.о. на ВКС са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.329 от КТ,но са постановени по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. При наличие на непротиворечива практика по относно приложението на чл.329 от КТ не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 162 от 10.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 201/09г.на Хасковския окръжен съд по жалба на СОУ”Х”с. Караманци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.