О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1654
София,14.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1409 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Л” ЕАД, гр. С. против решението на Софийски градски съд, постановено на 25.05.2009 г. по гр.д. № 1153/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като противната страна И. Н. Н. чрез адв. В е отговорила, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.
Искането за прекратяване на касационното производство като недопустимо е неоснователно. Възраженията на Н. по своя характер не са свързани с предпоставките относно съществуването и надлежното упражняване на правото на касационна жалба, а по съществото си са за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са за селектиране на допустимите касационни жалби до касационно разглеждане.
В случая, при служебно извършената от съда проверка не се установи наличие на пречка или липса на процесуално условие за допустимост на касационната жалба.
Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са уважени от Софийски градски съд.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, т. 3 ГПК, на които се основава касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос дали наличие на протокол на ТЕЛК, с който работникът е трудоустроен за определен период от време е от значение за сключване на валиден срочен трудов договор, не е обсъждан от въззивния съд. Неговото разрешаване е и без значение за изхода по спора, а и съдебната практика е трайно установена по приложението на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, както и на пар. 1, т. 8 ПЗР КТ.
Процесуалноправният въпрос допустим ли е иск по чл. 225, ал. 1 КТ и за време след подаване на исковата молба е правно значим по конкретното дело. Той, обаче, не създават затруднения при правоприлагането, тълкува се еднозначно и е налице трайно утвърдена практика, като не са налице условия за промяната й. Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с нея – присъдил е обезщетение за целия шестемсечен срок след незаконното уволнение, през който работникът не е получавал доходи по трудово правоотншение; съобразено е правилото на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ и това, че към датата на формиране на сила на присъдено нещо – устните състезания пред въззивния съд, са изминали 6-те месеца, както и характера на обезщетението като вид периодично плащане /размерът му се изчислява върху фиксирана цена, която е една и съща за всеки месец/.
В заключение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решението на Софийски градски съд, постановено на 25.05.2009 г. по гр.д. № 1153/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: