О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 01.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №19 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на К. А. Т. и М. И. Т. срещу определението от 29.07.2008г. по ч.гр.д. №750/2008г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след като е отменено определение от 28.05.2008г. по гр.д. №1357/2007г. на Пловдивски окръжен съд не е допуснато обезпечение на предявения от К. А. Т. отрицателен установителен иск чрез спиране на изп.д. №38/2006г. изцяло.
Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. И. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и жалбата като неоснователна по съображения в писмени възражения. Останалите страни не вземат становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частните касационни жалби са подадени срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, по дело с обжалваем интерес над 1000лв.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на предявения от К. А. Т. отрицателен установителен иск чрез спиране на изп.д. №38/2006г. изцяло при внесена парична гаранция от 5000лв. и е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело в частта му, с която против К. А. Т., в качеството му на поръчител, е било предявено за събиране вземане в размер на 45 000евро, при внесената гаранция от 5000лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за неоснователно искането за обезпечаване на предявения иск за недължимост на сумата 45 000евро чрез спиране на изпълнителното дело изцяло. Изпълнителното дело няма за предмет само събиране на процесното вземане от 45 000евро, а събиране на вземане от 360 000евро. Прието е за неоснователно искането за обезпечаване на иска чрез спирането на изпълнителното дело в частта му, която е извън предмета на предявения отрицателен установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Релевираният от жалбоподателите правен въпрос е за приложението на чл.146, ал.2 от ЗЗД, съгласно чиято норма поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Сочат, че неправилно изпълнението е насочено върху техен имот за цялото задължение на длъжника, вместо само до размера 45 000евро.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че основанието за допускането на касационното обжалване на въззивното определение е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовава жалбоподателя – по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно от него. Възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на чл. 146, ал.2 от ЗЗД. Отделно, въпросът относно приложението на чл. 146, ал.2 от ЗЗД не е съществен за конкретното обезпечително производство, с оглед предмета на иска, чието обезпечение се иска. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание чл.254 от ГПК/отм./ за установяване недължимостта на вземане в размер на 45 000евро. Понеже осигурява осъществяването на исковата защита, спирането на изпълнението като обезпечение на иска по чл.254 от ГПК/отм./ може да се допусне само относно оспореното изпълняемо право, т.е. вземането, което е предмет на предявения от него отрицателен установителен иск. Ищецът е оспорил вземането на взискателя към него в размер на 45000евро и ако предявеният иск бъде уважен, изпълнението ще бъде прекратено в тази част. В това се състои защитата, която търси длъжникът и за да я постигне, той трябва да обезпечи иска си чрез спиране на изпълнението по отношение на вземането, чиято дължимост, респ. изискуемост е оспорил с предявяване на отрицателния установителен иск.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 29.07.2008г. по ч.гр.д. №750/2008г. на Пловдивски апелативен съд, по частната касационна жалба на К. А. Т. и М. И. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: