1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 10.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 1561 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х., чрез адв. Д. К., САК, срещу определение № 507 от 12. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция от 1555 лв. на 4680 лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.
Ответникът по частната жалба К. Х. изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на атакуваното определение по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да остави без уважение молбата на ищците по чл. 248 ГПК, съдът е приел, че направеното от въззивниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 4680 лв., е основателно. Делото не се отличава с фактическа или с правна сложност и пред втората инстанция е проведено едно съдебно заседание, поради което в полза на въззиваемите-ищци следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1550 лв. Доводът на молите, че в случая следва да се присъдят отделни възнаграждения за защита на всеки от въззимаемите-ищци е приет за неоснователен, по съображения, че в договора за правна помощ възнаграждението е определено общо, изплатено е също общо от двамата съпрузи и липсва разграничение каква е частта по всяка от жалбите.
Определението е законосъобразно.
Правилна е преценката за основателност на възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Пред въззивната инстанция спорът е бил изяснен от фактическа и правна страна. Усилията на адвокатите-пълномощници на страните за защита интересите им (изясняване на твърдения и искания, въвеждане на доводи и възражения, насрещни становища, посочване, представяне и събирането на доказателства и др.) са положени в рамките на първоинстанционното производство. Пред въззивната инстанция осъществената от адвоката на ищците защита се изразява в подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство в проведено единствено открито съдебно заседание. Сумата 1550 лв. съответства на цената на иска, на положените от адвоката усилия и извършена работа за защита правата на ищците пред окръжния съд.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че адвокатско възнаграждение следва да се определи, като се съобрази поне двукратният размер на сумата 1550 лв., тъй като се касае за два субективно съединени иска по чл. 108 ЗС. Общият размер на защитените имуществени интереси и на двамата ищци възлиза на стойност 34165, 80 лв. (данъчната оценка на апартамента, предмет на уважения ревандикационен иск), а не в размер на 68331, 60 лв., поради което минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза общо на 1554, 97 лв., разпределено между ищците-съпрузи според правата им. Защитата е осъществена от адв. К. с един общ отговор на въззивната жалба, в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за неоснователност на въззивната жалба, а в проведеното открито съдебно заседание е изразено устно становище по въззивната жалба чрез препращане към отговора от името и на двамата ищци.
Като законосъобразно, определението по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 507 от 12. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция от 1555 лв. на 4680 лв..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: