О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 12.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 477 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 8113 от 23.12.2015 г., подадена от Д. Д. М., П. Д. М. – К. и Д. К. чрез адвокат Ю. О. от АК – Д., която е насочена против въззивно решение № 353 от 17.11.2015 г. на Окръжен съд – Добрич, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 382/2015 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация Г. Д. М. и К. Г. М. чрез адвокат М. И. М. от АК – Д. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.
При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 48 от 23.03.2015 г. на Районен съд – Балчик по гр.д.№ 39/2006 г., в частта, в която е допусната съдебна делба на недвижим имот в [населено място] съставляващ дворно място с площ 420 кв.м., поземлен имот с идентификатор 02508.1.235, УПИ ХХV – 185, кв. 26, ведно с построената в него вилна сграда със застроена площ 88 кв.м. и разгърната застроена площ 252 кв.м. между Д. Д. М. с 1/3 идеална част, П. Д. М. – К. и Д. К. с 1/3 идеална част в режим на семейна имуществена общност и Г. Д. М. и К. Г. М. с 1/3 идеална част също в режим на семейна имуществена общност. Иска за делба е отхвърлен по отношение на В. И. М.. Първоинстанционното решение № 48 от 23.03.2015 г. е отменено в частта по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), като е извършено ново временно разпределение на ползването на отделните части от сградата, която е предмет на делбата.
В частта му, в която съдът се е произнесъл по реда на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.), въззивното решение има характер на определение. Съгласно т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК определението по чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) подлежи на двуинстанционно обжалване. Това определение не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и има привременен характер до приключване на делбата. По тази причина в тази му част въззивното решение е окончателно, не подлежи на касационно обжалване, поради което насочената срещу него касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди първоинстанционното решение по допускане на делбата, участниците в съсобствеността и квотите им, въззивният съд е констатирал, че относно притежаваните права в съсобствеността от настоящите касатори не съществува спор. Такъв е възникнал относно валидността на сделките, легитимиращи като съсобственици на процесния имот (земя и сграда) ответниците по касация – договор за прехвърляне на 1/30 ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане и договор за продажба на 9/30 ид.ч. – и двата, сключени във формата на нотариални актове на 16.12.2005 г. и вписани на 19.12.2005 г. Съдът не е споделил възраженията на касаторите, че сделките са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на форма, тъй като нотариалните актове са нищожни, защото цифрите в тях не са изписани и с думи, както и защото е налице разлика в датите на сключване на договорите и на вписването им. Прието е, че в разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.) изчерпателно са изброени хипотезите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно, като изписването на цифрите в нотариалния акт само с числа и без думи не е въведено като основание за неговата нищожност. Разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.) препраща към чл. 474 ГПК (отм.), но само към изискването на ал. 4 – за личното явяване пред нотариуса, а не и към изискването на ал. 3 за изписването на цифрите и с думи. Освен това изискването на чл. 474, ал. 3 ГПК (отм.) се отнася за цифрите от съдържанието на сделката, не и за датата. В случая всички цифри от съдържанието и на двете сделки са изписани и с думи, като не са изписани и с думи, а само с числа денят (16) и месецът (12) на сключването на договорите, което обаче няма за последица нищожност на нотариалните актове. Такива последици няма и невписването на договорите в деня на сключването им. В случая договорите са сключени в последния работен ден от седмицата (петък – 16.12.2005 г.), което обяснява вписването им в първия работен ден от следващата седмица (понеделник – 19.12.2005 г.). По-същественото обаче е това, че независимо кога е извършено вписването, то няма отношение към действителността на по-рано оформения нотариален акт и сключения с него договор, като от датата, на която то е осъществено, вписването има значение и действие за третите лица.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Изписването на датата, месеца и годината само с цифри води ли до нарушение на регламентираните в глава 51 от ГПК (отм.) правила с процедурен характер и изискванията към формата на документа и неговото съдържание”, като касаторите считат, че е налице противоречие с Решение № 201 от 12.02.2015 г. по т.д.№ 3351/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. С последното ВКС е дал отговор на въпроса „Приравнява ли се невярното документиране на датата на сделката в нотариалния акт, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, на липса на дата на нотариалния акт и съставлява ли основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.), респективно основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот”, като разгледаните от ВКС и с въззивното решение казуси не разкриват сходство, което да обоснове извод за възприети различни правни разрешения по аналогични случаи. Това означава, че релевираната задължителна практика е неотносима към настоящото дело, съответно – не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставени са и въпросите „Изискването на закона – чл. 474, ал. 3 ГПК (отм.), касаещ изписването на съдържащите се в нотариалния акт цифри, които следва да бъдат написани и с думи, отнася ли се и до датата, месеца и годината на сделката, обективирана в нотариалния акт” и „Включват ли се в съдържанието на сделката изписаните само с цифри с изискването да бъдат написани и с думи и тези касателно датата, месеца и годината на нотариалния акт”. Въпросите са коментирани в мотивите на въззивното решение, но формираните в тази насока изводи нямат обуславящо значение за изхода на спора, доколкото решаващото съображение да се преценят за неоснователни възраженията за нищожност на сделките от 16.12.2005 г. е, че изискването на чл. 474, ал. 3 ГПК (отм.) не попада между лимитативно изброените с чл. 472 ГПК (отм.) основания за нищожност на нотариалните действия. Ето защо двата въпроса не съставляват общо основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Формулираните в изложението въпроси по т. 4 и т. 5 касаят произнасянето по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), в която част касационната жалба е недопустима, поради което се явяват неотносими към преценката за наличие на основание за допускане на обжалването по иска за делба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 8113 от 23.12.2015 г., подадена от Д. Д. М., П. Д. М. – К. и Д. К. чрез адвокат Ю. О. от АК – Д. в частта й, която е насочена против частта от въззивно решение № 353 от 17.11.2015 г. на Окръжен съд – Добрич, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 382/2015 г., в която окръжният съд се е произнесъл по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.)
В тази част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 8113 от 23.12.2015 г., подадена от Д. Д. М., П. Д. М. – К. и Д. К. чрез адвокат Ю. О. от АК – Д. в частта й, която е насочена против частта от въззивно решение № 353 от 17.11.2015 г. на Окръжен съд – Добрич, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 382/2015 г., в която окръжният съд се е произнесъл по иска за допускане на съдебна делба.
В тази му част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: