О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 22.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1992 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.01.2012 год. по гр. д. № 9553/2011 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 1.03.2011 год. по гр. д. № 10789/2008 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Л. Б. срещу Е. Г. М., Х. М. М., Ж. З. Ж. и Г. К. С. установителен иск за собствеността на 1/3 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 1 /партерен/, зад магазините, подробно описан, и иск за допускане изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС на 2/3 ид. ч. от същия имот, предмет на продажбата по нот. акт № */1999 год. на посочената в него цена от 5 320 лв. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното и в частта му, с която е признато за установено по отношение на М. Л. Б., че Ж. З. Ж. и Г. К. С. са собственици на същия апартамент, като е обезсилен нотариалния акт № 147/2007 год. в полза на първоначалния ищец М. Б..
Въззивното решение е обжалвано в срок от М. Л. Б., чрез пълномощниците му адв. М. А. и адв. Л. Н. от САК, с оплаквания за допуснато съществено нарушение на чл. 183 ГПК при обосноваване на извода за наличие на последващо завещание, отменящо предходното, на което се позовава жалбоподателят. Иска отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед произнасяне по последиците от непредставяне от ответниците на оригинала на завещанието от 14.06.1996 год.
В изложението касаторът поддържа произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпрос относно преценката на представен по делото документ в ксерокопие, без заверка, при направено искане за представяне на оригинала на документа, да е в противоречие с разрешенията в представената съдебна практика. В решение № 1229 по гр. д. № 5349/2007 год. ІІ г. о. на ВКС е прието, че представеното фотокопие на документ не може да служи като доказателство, защото не представлява официален препис, а е заверено като препис от копие, което не може да се приеме за заверка по смисъла на чл. 101 ГПК /отм./. В същия смисъл са цитираните решения №№ 630 по гр. д. № 391/95 год. на петчленен състав на ВКС, 651 от 23.07.85 год. на ІІ г. о. на ВС. В решение № 803 по гр. д. № 938/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че искането за представяне на оригинала не е равнозначно на оспорване истинността на документа, както в настоящия случай е прието в обжалваното решение. Поради това и изводът за действителност на волеизявление, което е материализирирано в несъществуващ документ, е в нарушение на процесуалните правила.
Ответниците Г. С. и Ж. Ж., чрез адв. У., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на ищеца М. Б. са отхвърлени, въззивният съд приел, че той не е собственик на 1/3 ид. ч. от имота на основание завещанието от 13.06.96 год., тъй като то е отменено с последващо завещание от 14.06.96 год., с което завещателят му се е разпоредил в полза на наследниците си по закон. По отношение непредставяне на поискания оригинал на второто завещание от страна на ползващите се от него ответници, съдът приел, че това не може да обоснове извод за липсата на такова завещание, съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК, а възражението за неистинността му е направено извън срока по чл. 131 ГПК по насрещния иск за собственост, поради което и искането за събиране на доказателства в тази насока е просрочено.
Поставеният процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 183 ГПК е релевантен за изхода на спора с оглед на това, че изводът на въззивния съд за неоснователност на първоначалните искове е обусловен от наличието на последващо завещание, отменящо първоначалното, на което се позовава ищецът, при позоваване на копие от завещание, чийто оригинал е поискан да се представи, но това не е сторено. Въпросът за неблагоприятните последици на чл. 183 ГПК е решен в противоречие с представената практика, според която незаверено копие от документ не е доказателство, поради което и същият следва да се изключи от доказателствата при непредставяне на поискания оригинал или официално заверен препис. Горното обосновава извода за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение изцяло, с оглед обусловеността и на насрещните искове от поставения и релевантен за изхода им въпрос.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.01.2012 год. по гр. д. № 9553/2011 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на М. Л. Б. от [населено място], чрез пълномощниците му адвокатите М. А. и Л. Н..
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за касационното разглеждане на делото в размер на 302.63 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: