О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№166
[населено място], 23.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1860 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.11.2014г. по гр.д. № 5515/2014г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 21.02.2013 г. по гр.д. № 32259/2012г. на Софийски районен съд, 78 състав, за допускане на съдебна делба между Г. Н. К. и Д. Ц. О. при равни квоти на следните недвижими имоти: дворно място в [населено място], на [улица], с площ 1925 кв.м., съставляващо парцел ХVІ-426 в кв.20 по плана на С., в.з.”С.-север”, с идентификатор по кадастрална карта 68134.2040.426, заедно с подобренията в него, както и построената в имота двуетажна жилищна сграда, застроена на 235 кв.м., с идентификатор 68134.2040.426.1.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска Д. Ц. О. чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос: допустимо ли е да се предявяват възражения по чл. 342 ГПК пред въззивния съд, ако страната е била лишена от тази възможност пред първата инстанция поради нарушения на процесуалните правила. Според касатора даденият от съда положителен отговор е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Г. Н. К. в писмения си отговор, депозиран чрез адв. Б., взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Ищецът и ответникът се легитимират като съсобственици при равни квоти на делбените имоти видно от приложените нотариални актове, удостоверяващи договори за дарение. Доколкото ответникът Д. О. /сега касатор/ в отговора на исковата молба не е оспорил иска, а е признал наличието на съсобственост при посочените права, първоинстанционният съд е постановил решение по реда на чл. 237, ал.2 ГПК в съдебно заседание на 21.02.2013г. За предходното съдебно заседание на 05.02.2013г. ответникът не е бил редовно призован, но е депозирал молба, от която е видно, че е уведомен за датата и часа на заседанието, но иска отлагането му поради заболяване. Съдът е отложил заседанието за 21.02.2013г., без да призовава отново ответника. За заседанието на посочената дата също е представена молба от ответника за отлагане на делото, придружена с болничен лист, която съдът не е уважил. В. съд е приел, че е допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила във връзка с уведомяването на ответника и неуважаване на второто му искане за отлагане на делото. Изтъкнал е обаче, че тези нарушения не обуславят отмяна на първоинстанционното решение, тъй като не са се отразили на крайния извод на съда – в съдебното заседание на 21.02.2013г. не са събирани доказателства и не са извършвани действия, които да злепоставят интересите на Д. О.. Допуснатото процесуално нарушение обосновава само възможност по реда на чл. 266 ГПК страната, чието право на защита е нарушено, да поиска събиране на доказателства пред въззивния съд. В. съд, чиято дейност цели не установяване пороци на първоинстанционното решение, а разрешаване на спора по същество, има правомощие да събере необходимите доказателства и по този начин да отстрани нарушенията, допуснати от първоинстанционния съд. В случая жалбоподателят Д. О. няма отправено искане към втората инстанция за събиране на доказателства, които не е могъл да ангажира поради неявяването си пред първата инстанция. По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: допустимо ли е да се предявяват възражения по чл. 342 ГПК пред въззивния съд, ако страната е била лишена от тази възможност пред първата инстанция поради нарушения на процесуалните правила, е разрешен от въззивния съд в съответствие с представената съдебна практика – решение № 311 от 04.01.2012г. по гр.д. № 503/2011г. на ІІг.о. на ВКС. Решението разглежда съотношението между общата норма на чл. 133 ГПК, уреждаща процесуалната преклузия и специалната разпоредба на чл. 342 ГПК, приложима в производството по съдебна делба, която дава възможност и в първото съдебно заседание да се предявяват възражения относно наличието на съсобственост, участниците в съсобствеността и дяловете им. В същия смисъл са и разсъжденията на въззивния съд, който е изтъкнал, че отстраняването на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, препятстващо правото на ответника да предяви възражения и да ангажира доказателства, се извършва чрез предоставяне на тази възможност пред въззивния съд. В тази насока относно дейността на въззивния съд са и указанията в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които при констатиране на порочни процесуални действия на първата инстанция, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а отстранява пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
От решаващо значение за конкретния случай е обстоятелството, че във въззивната си жалба Д. О. се е позовал единствено на процесуалното нарушение, без да посочи кои искания не е могъл да предяви или кои доказателства не е могъл да ангажира поради това нарушение и съответно да поиска събирането им от втората инстанция. Именно липсата на такива възражения и искания е обусловило крайния извод на въззивния съд за потвърждаване на решението на първата инстанция.
Горните мотиви налагат извод за недопускане на касационно обжалване. Ответникът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2014г. по гр.д. № 5515/2014г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, по касационната жалба на Д. Ц. О. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: