3
гр. д. № 1186/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 166
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1186/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от С. и Д. К. частна жалба срещу определение № 1233 от 03.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 2123/2013 г. на Софийски апелативен съд. С това определение е отменено определение от 14.03.2013 г. по гр. д. № 5512/2012 г. на СГС, І г. о., в частта с която е прекратено производството по установителния иск за собственост поради оттеглянето му и е оставена без разглеждане частната жалба срещу същото определение в частта, с която не са приети за съвместно разглеждане предявените от касаторите насрещни искове и е разпоредено по тях да бъде образувано отделно производство.
Ответниците по жалбата, ищци по иска, намират същата за недопустима, поради липса на правен интерес.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Срещу касаторите е предявен ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 21, в жилищна сграда, с административен адрес [населено място], [улица]. Ищците са поддържали, че са придобили правото на собственост върху апартамента на основание договор за покупко-продажба сключен с касаторите, ответници по иска, но последните не са им предали владението върху имота, продължават да осъществяват фактическа власт върху него и след отправена нотариална покана за това.
С отговора по исковата молба касаторите, са противопоставили възражение, че владеят имота на правно основание – договор за наем. Предявили са и насрещни искове за заплащане на сумата 30000 лв., представляваща стойността на направени в имота подобрения; за сумата 4000 лв., представляваща стойността на заплатените от ответниците данък сгради и такса смет за периода от 2004 г. до предявяване на иска и за сумата 10300 лв., представляваща платени без основание погасителни вноски по банков кредит, по който длъжници са ищците.
С определение от 14.03.2013 г., постановено по гр. д. № 5512/2012 г. СГС е отказал да приеме за съвместно разглеждане заявените парични претенции, тъй като същите не отговарят на изискванията за редовност на исковата молба и по тях не са внесени дължимите държавни такси, а също и поради това че ще забавят и затруднят производството по първоначалния иск. Разпоредил е насрещните искове да се отделят за разглеждане в отделно производство, за което да се докладва на председателя на съда. Със същото определение е прекратил е производството по предявения установителен иск за собственост върху апартамента, по направено волеизявление от ищците за оттегляне на този иск.
По подадената частна въззивна жалба срещу това определение от касаторите, въззивният Софийски апелативен съд се е произнесъл с обжалваното определение, като е го е отменил в частта, с която е прекратено производството по установителния иск за собственост. Намерил е че няма предявен установителен иск за собственост, поради което произнасянето няма предмет. Частната жалба в частта, с която се обжалва определението, с което е отказано приемане на насрещните искове за съвместно разглеждане, е оставена без разглеждане като недопустима.
В подадената частна касационна жалба от 24.06.2013 г. и в уточнението на същата, подадено с вх. № 13505 от 5.12.2013 г., в изпълнение на указанията на ВКС за отстраняване на нередовностите по нея, дадени с разпореждане от 01.112013 г., не се съдържа изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, в което да са посочени кои са разрешени от съда процесуални въпроси и на кое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се иска допускане касационна проверка на обжалваното определение.
Това е достатъчно основание частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане, съгласно приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В частната жалба в т. 2 – А се поддържа довод за необоснованост на определението за прекратяване производството по предявен установителен иск за собственост поради оттеглянето му. Доводът е неотносим към обжалваното определение, тъй като с него е отменено първоинстанционното в частта за прекратяване на производството по иск по чл. 124 ГПК след като е намерено, че такъв иск не е предявен с исковата молба. Наред с това в тази част определението на въззивния съд не попада в предметния обхват на нормата на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК поради което не подлежи на обжалване.
Вторият довод, развит в частната жалба в т. Б, е за това, че въззивното определение, в частта с която е оставена без разглеждане частната жалба, срещу първоинстанционното, в частта с която не са приети за съвместно разглеждане предявените от касаторите насрещни искове и е разпоредено по тях да бъде образувано отделно производство, е необосновано. Поддържа се, че касаторите не са предявили насрещни искове с подадения отговор по исковата молба, а са направили само възражение за задържане на имота до заплащане на суми произтичащи от вземания на различни основания.
Частната жалба в тази част е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд не е прекратил производството по предявените насрещни парични искове, а е разпоредил отделянето им в отделно производство. Въззивния съд е оставил въззивната жалба в тази част без разглеждане по съображение, че определението, с което се отказва приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск не подлежи на обжалване, тъй като то не прегражда пътя на искова защита на ответника. Това е така тъй като той разполага с правната възможност да предяви вземанията си в отделно исково производство. Доводът дали касаторите, като ответници по ревандикационния иск, са предявили насрещни искове за описаните парични вземания, ще направят в това новообразувано производство.
По развитите съображенията частната касационна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното пред ВКС производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от С. и Д. К., срещу определение № 1233 от 03.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 2123/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1186/2014 г. на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: