3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 26.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 359 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма].
С Решение № 282 от 24.10.2011 год. по гр.д.№ 274/2011 год. Великотърновският апелативен съд, произнасяйки се по жалбата на [фирма] е потвърдил Решение № 75 от 31.03.2011 год. по гр.д.№ 569/2009 год. на Ловешкия окръжен съд. С него са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, всеки от тях с цена 28551.53 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Както жалбата, така и в изложението е посочил четири въпроса, решение неправилно от въззивния съд: 1./ При уговорена неустойка по договор за строителство, като обективно предвидено обезщетение за неизпълнение, кои са предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл.83 ал.1 ЗЗД?; 2./ При условие, че е уговорена неустойка за всякакви недостатъци по безусловен начин с императивна клауза по договор за строителство, допустимо ли е да се обосновава неоснователност на иска за тази неустойка, при условие, че те са установени по безспорен начин с подписан протокол – обр.№ 15 от изпълнителя; 3./ Доколко липсата на съответствие между установената фактология по делото и направените въз основа на нея правни изводи има значение за точното прилагане на закона?; 4./ При евентуално констатирана от съда съвина за забавено изпълнение по договор за строителство, следва ли изпълнителят да бъде осъден да заплати императивно уговорената неустойка при условие, че ответникът не се позовава на непреодолима сила, стопанска непоносимост и случайно събитие? Посочил е, че въззивното решение противоречи на 3 бр. решения на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год. и на едно решение на Великотърновския апелативен съд.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, всеки от тях за сумата 28551.53 лъв. Исковете произтичат от сключен на 11.05.2007 год. договор за изработка (подвид „строителство) – строително-монтажни работи (СМР) на две жилищни сгради в [населено място]. Твърдението на възложителя ищец е, че извършените, приети и заплатени СМР са с отклонение в качеството, за което се дължи неустойка в размер на 8% от цената по договора. Неустойка в същия размер се дължи и за забавеното изпълнение на възложените СМР. Ответникът-изпълнител е оспорил исковете, като е се е позовал на невиновно неизпълнение на срока за строителство, тъй като забавата се дължи на предприета от възложителя в хода на работата, промяна по отношение на проекта. Некачествено изпълнените работи са за елементи от строежа, отговорността за които не принадлежи нему.
След като е събрал всички ангажирани от страните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като забавата от 6 месеца не се дължи на виновно поведение на изпълнителя, а некачественото канализационно отклонение се дължи на възложена от [фирма] работа, която е извън компетентността на [фирма]. Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани и с решението съставът на ВТАС е потвърдил първоинстанционния акт.
Становището на настоящия съдебен състав е, че цитираните по-горе въпроси не са правни въпроси по който Великотърновския апелативен съд да се е произнесъл и не съответстват на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на въпроси касаторът е въвел твърдения за допуснати от ВнАС нарушения на материалния закон и процесуалните правила при разглеждането на спора. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Цитираните решения на ВКС по сходни казуси не обективират противоречива практика по правни по смисъла на т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. и не съставляват основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
Не следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация, доколкото доказателства за направени такива в настоящето производство не са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 282 от 24.10.2011 год. по гр.д.№ 274/2011 год. Великотърновският апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.