ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
София, 27.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3568 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К.С. като процесуален представител на Н. М. К.-К. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 27.V.2017г. по в.гр.д. № 224/2017г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.Н. ответникът по касационната жалба Кооперация „В.-С.” В.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 27.V.2017г. ВТОС е потвърдил решението на ВТРС от 27.І.2017г. по гр.д. № 1510/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Н. М.-К. срещу Кооперация „В.-С.” отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за установяване, че в полза на Кооперацията по изп.д. № 511/2002г. по описа на СИС при ВТРС, преобразувано в изп.д. № 636 по описа на ЧСИ Д.К., не съществува право на принудително изпълнение за вземане в размер на 15327.20лв. по изп.лист от 27.VІ.2002г. поради погасяване по давност по чл.116 б.”в” ЗЗД.
Съдът е приел, споделяйки напълно и препращайки към мотивите на първоинстанционния, че поради многократно прекъсване на давността в изпълнителното производство с искане на взискателя за предприемане и извършване на изпълнителни действия, водещи до това, и предвид спиране на изпълнението на два пъти за период от около 10 години, през които не е текла давност, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за претендирания по делото размер не е погасено по давност. Взето е предвид за този извод, че: изпълнителен лист за сумата 33000лв. е издаден в полза на ответната Кооперация срещу М. Видов на 27.VІ.2002г.; по молба на кредитора на 09.VІІ.2002г. е образувано изпълнително дело, като с молбата е поискано извършването на опис и изнасянето на публична продан /ПП/ на ипотекирания от ищцата нейн и на И. К. недвижим имот; с молба от 03.ХІ.2002г. взискателят поискал налагане на възбрана, опис и ПП, на 28.ХІ.2002г. е вписана възбрана; през периода декември 2002г. април 2004г. взискателят депозирал молби за опис и ПП; на 23.ІІІ.2004г. е извършен опис, на 09.ІV.2004г. е направено искане за ПП; с решение от 01.ХІ.2004г. са отменени призоваването на ищцата, назначаването на особен представител, описа и оценката на имота; неоснователно е възражението на ищцата, че взискателят е бездействал, като не е поискал отменените действия да бъдат повторени – на 19.ХІ.2004г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, като на 16.ХІІ.2004г. е насрочен опис на имота, но на 15.ХІІ.2004г. пред съдебния изпълнител е представена от пълномощника на ищцата обезпечителна заповед по допуснато обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която е постановено спиране на изпълнителното производство; към този момент изпълнителното производство не е било прекратено по право на основание чл.330 ал.1 б.”д” ГПК /отм./, а е било висящо; до възобновяването на изпълнителното производство на 10.ХІІ.2009г. по молба на взискателя давност не е текла, нито е текъл срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, аналогичен на чл.330 ал.1 б.”д” ГПК /отм./; след възобновяване на производството на 26.І.2010г. е насрочен опис за 15.ІІ.2010г., какъвто не се е състоял поради нередовно призоваване на ипотекарните длъжници, като е насрочен нов опис на 17.ІІІ.2010г., пренасрочен за 10.ІV.2010г. поради нередовно ппризоваване на М.К. и на И. К.; насрочена е ПП в периода 28.V. – 28.VІ.2010г., но на 10.VІ.2010г. изпълнителното производство е спряно по обезпечителна заповед, издадена на И. К.; през периода 10.VІ.2010г. – 19.ХІ.2015г. изпълнителното производство отново е било спряно и давност не е текла; след възобновяването на 19.ХІ.2015г. са поискани от взискателя и извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността – на 26.ХІ.2015г. е насрочена ПП на ипотекирания имот в периода от 04.І. до 04.ІІ.2016г.; с протокол от 05.ІІ.2016г. ПП е обявена за нестанала; на 08.ІІ.2016г. е поискана нова /втора/ ПП, каквато е насрочена на 04.ІV.2016г. за периода 09.V. – 09.VІ.2016г.; на 10.VІ.2016г. за купувач е обявено трето лице, на което имотът е възложен с постановление от 20.VІ.2016г.; по настоящото производство е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране изпълнението по изпълнителното дело, спряно с постановление от 30.ІХ.2016г.
Взето е предвид, че съгласно чл.429 ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ; прието е, че ищцата има качество на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е насочено върху недвижимия имот, служещ за обезпечение на вземането на кредитора.
Във връзка с довода на ищцата за изтекла погасителна давност за вземането на кредитора /която започнала да тече на 27.VІ.2002г. и изтекла на 27.VІ.2007г./ са съобразени разясненията по т.10 и т.14 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК – че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с всеки отделен изпълнителен способ, предприет по молба на взискателя или от съдебния изпълнител по възлагане от взискателя; че изпълнителните действия, които прекъсват давността, са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на ПП и т.н. до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети задължени лица; че действията, които не могат да бъдат квалифицирани като изпълнителни и които не прекъсват давността, са образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от задължението, извършването на разпределение, плащане въз основа на влязло в сила разпределение и др.
Прието е, че в случая петгодишният давностен срок е започнал да тече от издаването на изп.лист на 27.VІ.2002г. Давността, обаче, е била прекъсвана: със заявеното още с молбата за образуване на изп.дело искане за опис и ПП на ипотекирания недвижим имот, собственост на ищцата и на И. К., с искането на 03.ХІ.2002г. за налагане на възбрана и с вписването на възбрана на 28.ХІ.2002г., с исканията в периода декември 2002г. – април 2004г. за опис на имота и на публичната му продан, с описа на 23.ІІІ.2004г., с искането от 09.ІV.2004г. за извършване на ПП, с искането от 19.ХІ.2004г. за предприемане на изпълнителни действия и с насрочването на опис на 16.ХІІ.2004г., като с предприемането на всяко от тези действия е започвала да тече нова давност, за което не е необходимо предприемането на действия от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно по аргумент от чл.116 б. „в” ЗЗД. Приет е за неоснователен доводът, че към момента на спирането на изп.производство то било прекратено по право на основание чл.330 ал.1 б. „д” ГПК /отм./ – в периода от образуването до спирането през 2004г. взискателят е сезирал многократно съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия и не е налице период от две години, през който взискателят да е бездействал. След спирането и до възобновяването на 09.ХІІ.2009г. давност не тече, не тече и срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, аналогичен на чл.330 ал.1 б. „д” ГПК /отм./, като давността е започнала да тече отново при възобновяването, след което са предприети изпълнителни действия – насрочване на опис на 26.І.2010г., извършване на опис, насрочване на ПП на 19.ІV.2010г., които действия са прекъсвали давността. За периода 10.VІ.2010г. – 19.ХІ.2015г., през който производството отново е било спряно, давност отново не е текла, след възобновяването по изпълнителното дело са поискани и извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280 ал.1 ГПК, защото: решението било недопустимо и съдилищата неправилно прилагали материалния закон чл.116 б.”в” ЗЗД, била отказана защита, без да се разглеждат доводите й срещу недействителността на изпълнителните действия; при изпълнителното производство взискателят можел да избира начина на изпълнение, но не можел да иска изпълнение само срещу обезпечаващите вземането, а следвало да търси вземането и срещу реалния си длъжник, когато се препятства изпълнението срещу обезпечаващия вземането; решението било необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение – мотивите не кореспондирали с оплакванията по въззивната жалба, не били обсъдени доводите относно незаконността на образуването на изпълнителното дело и конституирането на страните в процеса, съдът не се произнесъл по жалбата, а се солидаризирал с мотивите на първоинстанционния; въззивният съд не взел под внимание, че става въпрос за изпълнителна давност по чл.116 „в” ГПК – невъзможност за принудително изпълнение при порочни и процесуално недопустими действия на съдебния изпълнител, непоискани надлежно от взискателя; след 01.ХІ.2004г. нямало направено искане да се повтори връчването на призовка за доброволно изпълнение – извършвало се изпълнение без процесуална предпоставка за принудително изпълнение по отношение на ипотекарните длъжници; решението било недопустимо, защото мотивите са изложени със солидаризиране с тези на първата инстанция, за които се повдига искане за проверка поради непроизнасяне по всички основания на предявения иск, т.е. съдебен акт немотивиран и се премълчават повдигнати спорни въпроси в нарушение на съдопроизводствените правила, преграждащо поисканата защита; решението не разглеждало всички основания по исковата молба – въззивният съд не проверява има ли незаконни и непоискани действия от взискателя, как могат да се квалифицират те като прекъсващи давността и препятстващи премирането на изпълнението, когато от 28.VІ.2002г. до 25.І.2016г. се съобщава размера на задължението по изп.дело не е ли налице явно бездействие на взискателя, който не бил извършвал реални действия за търсене на вземането от обезпечаващия задължението, по отношение на който не е спряно изпълнението. Изложени са и съображения, обосноваващи разбирането на касаторката за недопустимите и за неправилните решения.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалнопрвани и/или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващите му изводи по спора, в противоречие с практиката на ВКС, или които са решавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е длъжен да посочи тези въпроси с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна /в този смисъл ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай в изложението си касаторката не е съобразила тези изисквания на процесуалния закон. В него тя е обективирала твърденията си за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Тези твърдения, обаче, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. Твърденията за недопустимост на решението, защото въззивният съд препратил към мотивите на първоинстанционния и защото не проверил има ли незаконни и непоискани от взискателя изпълнителни действия, както било заявено с въззивната жалба, не обосновават такъв извод – и те са такива за допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Нямат отношение към допустимостта, а към правилността на решението, оплакванията в изложението за необсъждане на доводи във връзка с образуването на изпълнителното дело и с конституирането на страните, за невземане предвид на невъзможност за принудително изпълнение при порочни и процесуално недопустими действия, не поискани надлежно от взискателя, че след 01.ХІ.2004г. не било направено искане да се повтори отмененото връчване на призовка за доброволно изпълнение и че поради това изпълнението било без процесуална предпоставка по отношение на ищцата, не било ли налице явно бездействие на взискателя, който не бил извършвал реални действия за търсене на вземането от обезпечаващия задължението на длъжника по изпълнителния лист, по отношение на който изпълнението не било спряно. Други не взети предвид от въззивния съд обстоятелства касаторката не е конкретизирала. Следва да се посочи, че произнасянето е в очертаните с исковата молба и с въззивната жалба рамки – че не може да се извършват действия по изпълнителното дело, по което взискателят не поискал да се повторят отменените с решение от 2004г. действия срещу ищцата /и И. К./, без ищцата да е конституирана като страна в изпълнителното производство, че последващите действия са нищожни като извършени без процесуално основание поради прекратяване по право на изпълнителното производство, че правото на взискателя да иска изпълнителни действия е погасено по давност, че молбата за образуване на изпълнително дело е само срещу М.К. и липсва постановление за насочване на изпълнението и срещу ищцата, като е прието, че изпълнителният лист срещу М.К. има сила и срещу ищцата като лице, обезпечило дълга чрез ипотека, че тя е ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, че не е основателно възражението за бездействие на взискателя, тъй като не бил искал повтаряне на отменените изпълнителни действия, че изпълнителното производство не е прекратено по право на основание чл.330 ал.1 б. „д” ГПК /отм./, респективно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, както и че правото на взискателя да иска принудително изпълнение за вземането му за претендирания с исковата молба размер не е погасено по давност. Касационно обжалване на може да бъде допуснато и защото освен липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, не се обосновава наличието и на някой от допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС или по противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси, като в тази насока не се сочи никаква съдебна практика, или по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, обусловено от липсата на практика по тях или за да се промени тя поради неточно тълкуване, или за осъвременяване на практиката с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, или при непълни, неясни или противоречиви приложими закони /виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.VІІІ.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново № 2054 от 27.V.2017г. по в.гр.д № 224/2017г.
ОСЪЖДА Н. М. К.-К., ЕГН [ЕГН], да заплати на КООПЕРАЦИЯ „В. – С.” В.Т. 1000лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: