О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3307 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. П. срещу решение № 3864 от 30.05.2019 г. постановено по в. гр. д. № 1832 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Б“ въззивен състав, с което е отменено решение № 567793 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 83994 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 48 състав, за осъждане на „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Л. М. П. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 620 лв. и е постановено друго, с което този иск е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано поради допуснато нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Има ли право доставчикът на електрическа енергия да обосновава правото си на едностранна корекция на сметката на потребителя с приетите от самия него Общи условия и нарушава ли се принципът на равнопоставеност на страните и принципът на виновния характер на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД?
2. Има ли законово основание крайният снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на потребителя при неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени и публикувани в периода преди влизане в сила на промените и на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ/ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ/отм., ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./?
Ответникът по касационната жалба „ЧЕЗ Електро България“АД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Въз основа на договор с Л. П. за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа от 22.03.2012 г. „ЧЕЗ Електро България“АД е започнало да снабдява с електроенергия жилищната сграда с гараж, намираща се в УПИ XI-147, кв.25 в кв. Михайлово, [населено място]. На 19.03.2017 г. служители на дружеството са извършили проверка на електромера на сградата и са констатирали, че в резултат на външно въздействие върху него не се отчита 89,23 % от изразходваната електроенергия. Ето защо дружеството е извършило корекция на сметката на Л. П. за 90 дневен период преди проверката съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.48, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия в размер на сумата от 5 620 лв. След като е била уведомена за корекцията, Л. П. е заплатила сумата и е завела искова молба за връщането и като недължимо платена. По делото са били потвърдени данните в констативния протокол от проверката- липсвала е пломбата на щита на електрическото табло на електромера и е била нарушена целостта на пломбата на капачката на клемния блок на електромера, развъртени са левите винтове на пластините, свързващи токова и напреженови бобини на фаза R и S. В резултат от тази манипулация върху електромера той е отчитал грешно минус 89,23% от изразходваната електроенергия. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза корекцията на сметката е извършена математически вярно според правилото на чл.48, ал.1, т. „а“ от ПИКЕЕ.
Въз основа на тези данни въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от потребителя иск за връщане на сумата, дължима заради корекцията. Този съд е приел за неоснователно възражението на ищцата, че сумата се дължи само при виновно поведение на потребителя, каквото не е доказано по делото. Посочил е, че за извършване на преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване, тъй като целта на корекционната процедура е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. За неоснователно е счетено и възражението, че дружеството не е спазило процедурата по извършване на корекция, тъй като не е уведомило потребителя. С разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.2 от ЗЕ/ДВ, бр.54 от 2012 г./ действително е въведено задължение за доставчика да предвиди в общите си условия ред за уведомяване за извършените корекции. Това обаче не е някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, а има за цел уведомяване на клиента, за да може той своевременно да упражни правата си, ако счита корекцията за неправилна. Затова е достатъчно уреденото в чл.17, ал.2 от Общите условия на дружеството уведомление за корекцията, както и предвиденият в чл.49, ал.2 от тези Общи условия начин за размяна на документи, съобщения и уведомления.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените от този съд разрешения не противоречат, а съответстват на относимата за случая практика на ВКС. Съгласно решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 на II ТО крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. В този смисъл се е произнесъл въззивният съд, приемайки първото възражение на касатора за неоснователно. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
Отговорът на въззивния съд на втория въпрос на касатора не противоречи на цитираните от него решения № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г. на I ТО и № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г. на II ТО. В тези решения е прието, че снабдителят с електрическа енергия трябва да е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Нито в закона, нито в практиката на ВКС не са поставени условията, че редът за уведомяване трябва да е въведен след влизане в сила на разпоредбата и трябва да е специален. Достатъчно е такъв ред да е бил предвиден в Общите условия, независимо кога те са били приети. Освен това последиците от неизпълнението на това задължение са други и не водят до недължимост на сумата по корекцията/решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. на III ГО на ВКС./. Затова и по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не може да се допусне.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3864 от 30.05.2019 г. постановено по в. гр. д. № 1832 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Б“ въззивен състав, с което е отменено решение № 567793 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 83994 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 48 състав, за осъждане на „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Л. М. П. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 620 лв. и е постановено друго, с което този иск е отхвърлен.
ОСЪЖДА Л. М. П.-[ЕГН], да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД 100/сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: