2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 28.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 412 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Лауреат Бизнес Тауър” ЕООД и „Лауреат Цариградско шосе Тауър” ООД против разпореждане от 10.10.2018г. по в.т.д. № 4495 / 2017г. на Апелативен съд – София, в което е върната като просрочена, подадената от двете дружества касационна жалба вх. № 16928/ 02.10.2018г. срещу решение № 1929 / 20.07.2018г. по в.т.д. № 4495/2017г. на Апелативен съд – София.
Частните жалбоподатели молят да се отмени обжалваното определение, като необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че касационната им жалба не е просрочена, като се поддържа, че апелативният съд неправилно е изчислил срока за подаването й, при неоспорване на факта, че въззивното решение им е връчено на 30.08.2018г. Твърди се, че течението на срока следва да се съобрази с редакцията на чл.61, ал.2 ГПК в сила преди изменението със ЗИД на ГПК с ДВ бр.65/2018г. Поддържа се, че „съдът е дал по-добри условия за обжалване” и страните са ги приели. Излагат се и съображения, че съдът е следвало след промяната на чл.61 ГПК обн. с ДВ бр.65 / 2018г., в сила от 01.09.2018г., да изпрати ново съобщение до страните с посочване на новите условия за изтичане на първоначално определения от съда срок за обжалване. Считат, че съдът е определил по-дълъг срок от предвидения в закона за обжалване, поради което приложение намира разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане като просрочена на подадената на 02.10.2018г. по пощата касационна жалба срещу постановеното на 20.07.2018г. въззивно решение, съобщено на жалбоподателите чрез назначения им особен представител на 30.08.2018г., апелативният съд е съобразил, че към датата на уведомяване за постановеното решение е действала разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК /ДВ бр.86/2017г./, която е отменена считано от 01.09.2018г. със ЗИД на ГПК /ДВ бр.65/2018г. Във връзка с приложението на посочените процесуални норми е посочено от решаващия състав, че течението на срока за обжалване е започнало на 01.09.2018г., който срок е изтекъл на 01.10.2018г.- работен ден, поради което подадената по пощата на 02.10.2018г. касационна жалба е просрочена.
Разпореждането е правилно.
Въззивното решение е връчено на жалбоподателите на 30.08.2018г. с указание в призовката, че същото подлежи на обжалване, както е посочено в него – в едномесечен срок от съобщението му. Ето защо, неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че съдът е указал срок на обжалване, различен от законоустановения в чл.283 ГПК, поради което приложение не намира разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК. Апелативният съд е съобразил, че съгласно редакцията на чл.61, ал.2 ГПК /ДВ бр.86/2017г./, в сила до 01.09.2018г., по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.3 ЗСВ (от 15.07.2018г. до 01.09.2018г.) спира течението на процесуалните срокове, поради което не е взел предвид датата 31.08.2018г. като начало на течение на срока. Същевременно е съобразил, че разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, предвиждаща, че сроковете спират да текат през днитие, обявени за официални празници по чл.154, ал.1 КТ, е отменена, считано от 01.09.2018г., поради което едномесечният срок за обжалване на решението започва да тече от този момент и изтича на 01.10.2018г., без да е налице спиране на течението на едномесечния срок. Спирането и възобновяването на течението на сроковете по чл.62, ал.2 /отм./ ГПК настъпва по силата на закона, а не въз основа на акт на съда, поради което неоснователно е и оплакването в частната жалба, че съдът е следвало да изпрати ново съобщение до страните, като им посочи «новите условия за изтичане на първоначално определения им срок». Следва да се има предвид, че страните не могат да се позовават на незнание на закона.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно разпореждане като правилно трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.10.2018г. по в.т.д. № 4495 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.