3
Определение на ВКС-ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 28.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д.N 60 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч. от [населено място], срещу определение № 784 от 25.10.2010 г., постановено по гр.д. № 805/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за допускане на обезпечение на предявените от него искове срещу Д. Н. Д. и Й. Н. И., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. № 20108310400308 по описа на ЧСИ М. Македонска, с район на действие Р..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл.275, ал. 2 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на обжалваното определение на Русенския окръжен съд и постановяване на друго от касационния съд, с което се уважи молбата му за допускане на исканото обезпечение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата Д. Н. Д. и Й. Н. И., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. М. от АК-Р., в която изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Като взе предвид доводите по частната жалба, писмения отговор на ответниците и като извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което се отхвърля молбата за допускане на исканото обезпечение, на основание чл. 308, вр. с чл. 316 ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, изразяващо се в спиране на изпълнението по изп.д. № 20108310400308 по описа на ЧСИ М. Македонска, с район на действие Р., Русенският окръжен съд правилно е приел, че не са налице условията на чл. 310, ал. 1 ГПК/отм./, тъй като предметът на предприетото срещу молителя – частен жалбоподател принудително изпълнение по горното изпълнително дело, не е обуславящ за осъществяването на вземанията и правата му по предявените от него искове по настоящото дело, с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС, а и удовлетворяването на евентуалните парични притезания не зависи от предмета на принудителното изпълнение.
За да се допусне обезпечение на иска във висящо съдопроизводство следва да са налице законово определени предпоставки. Първата от тях е предвидена в чл. 310, ал. 1 ГПК/отм./, аналогичен на чл. 391, ал. 1 ГПК/2007 г./ – невъзможност или затрудняване осъществяването правата по решение при евентуално уважаване на исковете. Следващата предпоставка е наличието на писмени доказателства, респ. представяне на гаранция – чл. 310 ал. 1, б. „а” и „б” ГПК/отм./, аналогичен на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/2007 г./, както и при наличие на обезпечителна нужда поисканата обезпечителна мярка да се явява подходяща. В конкретния случай е правилен изводът на съда, че молителят – ищец в производството, не е установил наличието на обезпечителна нужда, а именно че при постановено съдебно решение в негова полза, поведението на ответниците да е такова, че за него ще бъде невъзможно или ще се затрудни по някакъв начин осъществяването на правата му по решението. В случая удовлетворяването на евентуалните парични вземания на ищеца не е поставено в зависимост от предмета на изпълнението, чието спиране се иска като обезпечителна мярка, тъй като предприетото принудително изпълнение има за предмет действия, касаещи премахване на извършена от молителя-ищец надстройка върху откритата тераса над имота на ответниците и липсва каквато и да била връзка между претенциите по настоящото дело и предмета на изпълнението.
От изложеното следва, че обжалваното определение на Русенския окръжен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а частната жалба на Г. А. Ч. от [населено място] като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 784 от 25.10.2010 г., постановено по гр.д. № 805/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: