3
определение по ч.гр.д.№ 3139 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3139 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. М. срещу определение № 1057 от 01.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 104 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са потвърдени две определения на Районен съд-Разлог по гр.д.№ 1417 от 2016 г.:
1. определение № 6139 от 19.10.2017 г., с което е допълнено определение № 3316 от 05.06.2017 г. за прекратяване на първоинстанционното производство, чрез осъждане на ищеца М. М. да заплати на ответниците по делото разноски в размер на 800 лв. и
2. определение № 7110 от 13.12.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на М. М. за изменение на определение № 6139 от 19.10.2017 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с аргументи, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението на страната за прекратяване на друго производство. Според жалбоподателя, спорът по гр.д.№ 1417 от 2016 г. на РС- Разлог е запазил своята висящност, производството по него не е приключило, поради което на ответната страна не се дължали разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: Дължат ли се разноски, включително за адвокатски хонорар, по дело, което не е прекратено и не е приключило с решение на съответния съд и следва ли да се отмени определение на съда, с който се присъждат разноски по висящо (непрекратено) дело ?
В писмен отговор от 17.05.2018 г. пълномощникът на ответниците по частната жалба К. И. Т., И. А. Т., В. А. Т., К. К. Ч., М. К. Ч., А. С. Х., Л. С. К., В. И. К., С. И. К.- Б. и Г. К. Т. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец в производство по иск за собственост/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд е било съобщено на жалбоподателя на 19.03.2018 г., а частната жалба е подадена по пощата на 26.03.2018 г./.
С определение № 3316 от 05.06.2017 г. на Районен съд- Разлог е прекратено производството по гр.д.№ 1417 от 2016 г. по предявените от ищците М. В. М. и Я. В. П. против К. И. Т., И. А. Т., В. А. Т., К. К. Ч., М. К. Ч., А. С. Х., Л. С. К., В. И. К., С. И. К.- Б. и Г. К. Т. субективно съединени отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на поземлен имот с площ 1,475 дка, с идентификатор 61813.104.528 по кадастралната карта на [населено място], който е част от бивш ПИ № 2675 с площ 1 700 кв. м. по предходния регулационен план от 1990 г. Производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба.
С определение № 6139 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 1417 от 2016 г. на Районен съд- Разлог, по молба вх.№ 6405 от 27.06.2017 г. на пълномощника на ответниците адв. М. П., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, е допълнено определение № 3316 от 05.06.2017 г. в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът М. М. е осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 800 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство.
Определението е обжалвано от ищеца пред Благоевградския окръжен съд. В частната жалба той твърди, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не е съобразен с извършените в хода на производството процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което се явява прекомерно и това обстоятелство не е съобразено от съда при произнасянето му по искането за разноски, въпреки изрично наведеното от жалбоподателя възражение за прекомерност, обективирано в подадено от него искане с вх.№ 9823 от 16.10.2017 г. Като аргумент за неправилност на акта на първоинстанционния съд се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че отговорът на исковата молба, с която са поискани разноските, не е входиран, т.е. не е посочена датата, на която е подаден, което е от значение дали съдът го е приел, а оттам и дали за предприетото от ответниците процесуалното действие по подаване на отговор следва да им се присъдят разноски.
С определение № 6071 от 30.11.2017 г. по ч.гр.д. № 929 от 2017 г. Благоевградският окръжен съд е приел, че частната жалба е с характер на възражение за прекомерност на разноските, по което компетентен да се произнесе е районният съд. Доколкото такова произнасяне липсва в определение № 6139 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 1417 от 2016 г., с което е допълнено прекратителното определение по реда на чл. 248 ГПК, макар и при направено от ищеца срещу молбата на ответниците възражение по чл.78, ал.5 ГПК, производството пред въззивния съд е прекратено и делото е върнато на Районен съд- Разлог за произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено с частната жалба и с искане вх. № 9823 от 16.10.2017 г.
В изпълнение на указанията на въззивния съд, Районен съд- Разлог, с определение № 7110 от 13.12.2017 г. по гр.д.№ 1417 от 2016 г., е приел за неоснователно искането на М. М. за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, с аргумент, че размерът му е съобразен с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед броя на представляваните и поради това е оставил молбата за изменение на определение № 6139 от 19.10.2017 г. на Районен съд- Разлог без уважение.
С обжалваното пред ВКС определение № 1057 от 01.03.2018 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционните определения от 19.10.2017 г. и от 13.12.2017 г., като е приел, че на ответниците се дължат сторените от тях разноски по прекратеното производство по гр.д. № 1417 от 2016 г. на Районен съд- Разлог, без значение основанието за прекратяване, като размерът му е съобразен с извършените процесуални действия и броя на представляваните, съответства на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението на ищеца за редуциране на размера му е неоснователен.
Тъй като с обжалваното определение са потвърдени определения на първоинстанционен съд по молби за допълване и за изменение на определение за прекратяване на делото в частта за разноските, то съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определението може да се допусне само при наличие на някои от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Както бе посочени и по-горе, жалбоподателят обосновава наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с аргумент, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: Дължат ли се разноски, включително за адвокатски хонорар, по дело, което не е прекратено и не е приключило с решение на съответния съд и следва ли да се отмени определение на съда, с който се присъждат разноски по висящо (непрекратено) дело ?
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в случая определението на въззивния съд не следва да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят М. М. не е поставил обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване- процесуалноправен или материалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда в обжалвания акт: В конкретния случай не се касае за присъждане на разноски по непрекратено дело, както твърди жалбоподателя, а напротив- присъдени са разноски за дело, прекратено с влязло в сила определение на първоинстанционния съд от 05.06.2017 г. Именно поради това с обжалваното определение № 1057 от 01.03.2018 г. Благоевградският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски на ответниците по делото /тъй като производството по гр.д № 1417 от 2016 г. на РС- Разлог е било прекратено с влязло в сила определение по чл.129, ал.3 ГПК/ и на това основание е присъдил на ответниците сторените разноски.
Предвид на изложеното и тъй като жалбоподателят не е посочил друг правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за делото, касационното обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
В допълнение следва да се посочи, че не е налице и соченото от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото- когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В този контекст разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК за правото на ответника на разноски при прекратяване на делото е ясна, по нея има постановена съдебна практика, която е в съответствие с обществените условия и не се налага промяна или осъвременяването й, например: определение № 90 от 21.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 4625 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 326 от 18.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1226 от 2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 155 от 01.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1347 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 696 от 20.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 403 от 2012 г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 255 от 2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1057 от 01.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 104 от 2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.