О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166
София, 30.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2803 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Зл. О. срещу решение № 1358/14.06.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11-ти състав по т.д. № 1847/2017 г. с оплаквания за недопустимост и неправилност и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. С решението на САС е отменено решението на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, в която искът на Столична община срещу [фирма] за разваляне на договора за замяна между страните, досежно ? идеална част от правото на собственост върху апартамент 55 е отхвърлен и е постановено решение, уважаващо иска за разваляне на договора за отменената част и са присъдени разноски, потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част.
Ответникът по касационната жалба – Столична община оспорва допускането й по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач В. В. Д. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от Столична община срещу [фирма] /първоначален и с допълнителна искова молба към него/ по чл.87 ал.3 ЗЗД вр. чл.190 ал.1 и чл.190 ал.2 ЗЗД за разваляне на договор за замяна за ? идеално част от обект, представляващ апартамент 55 и евентуално за заплащане на тази част от цената на имота в размер на 67476.00 лв. Фактите и основанията за предявяване на претенциите на Столична община са безспорно установени по делото: между Столична община и дружеството е сключен договор за замяна № РД-562-19/19.03.2008 г., по силата на който общината е прехвърлила на дружеството посочен недвижим незастроен имот, в замяна на което дружеството е прехвърлило на общината 6 апартамента, посочени по местонахождение и квадратура. С влязло в сила решение на Софийски районен съд /СРС/ на 29.06.2012 г., т.е. след договора за замяна, е признато за установено по отношение на Столична община по иск по чл.108 ЗС, че трето лице – Р. М. е собственик на ? идеална част от един от имотите, прехвърлени на Столична община от дружеството по посочения по-горе договор за замяна. По така предявените искове СГС е приел, че искът по чл.87 ал.3 ЗЗД вр. чл.190 ал.1 ЗЗД е неоснователен и го е отхвърлил, уважил е иска по чл.190 ал.2 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на Столична община 67476 лв., стойността на притежаваната ? част от имота на третото лице. По въззивни жалби от двете страни срещу решението на СГС в цялост САС е отменил решението на СГС в отхвърлителната му част и е постановил друго, с което е развалил договора между страните за замяна досежно ? идеална част от правото на собственост върху единия имот – апартамент 55, прехвърлен на общината, като е потвърдено решението в останалата му част. САС е изложил съображения, че в случая е налице евикция и право на евицирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача как да уреди правата си – като развали договора или да ги уреди при запазване на облигационната връзка. САС е съобразил, че в случая Столична община изрично е депозирала иск за разваляне на договора за замяна в частта, досежно процесния недвижим имот – един от 6-те заменени апартамента, за който безспорно е установено собственост на трето лице за ? идеална част – факт на претърпяна от Столична община евикция, САС е приел, че е налице основателност на иска по чл.190 ал.1 вр. чл.87 ЗЗД, в какъвто смисъл е изменил първоинстанционното решение и го е потвърдил, досежно основателността на иска по чл.190 ал.2 ЗЗД. За правните си изводи САС се е позовал на съдебна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Няма основание да се приеме вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед изложените доводите в изложението на касатора. Както се е произнесъл и САС във въззивното решение по същите оплаквания – с доклада на СГС е дадена погрешна квалификация на иска – по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, което нарушение не обуславя нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, при съобразяване на фактите, посочени от ищеца в първоначалния иск и в допълнителната искова молба, както и правилно разпределение на доказателствената тежест между страните. Съобразно първоначалния иск и допълнителната искова молба е дадена съответната правна квалификация на предявените искове от Столична община и произнасянето на съда по тях е съобразено с исканията на Столична община. Няма основание да се приеме вероятна недопустимост и във връзка с въззивната жалба на Столична община, посочена като насрещна въззивна жалба и подадена в срока за отговор на жалбата на [фирма] и отговаряща на изискванията за въззивна жалба /чл.263 ал.2 ГПК/, по която САС се е произнесъл, доколкото няма оттегляне или връщане на въззивната жалба на [фирма] /чл.263 ал.4 ГПК/. В жалбата на Столична община, макар и многословно, ясно е посочено в коя част се обжалва решението на СГС – в която е отхвърлен иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и е изразено ясно и безусловно искане за разваляне на договора в тази му част – стр. 4-та от жалбата на Столична община. Изложени са и съображения, че интересът на Столична община следва да се оценява само спрямо искането за разваляне на договора за ? част на единия от заменените имоти, поради което няма основание да се приеме, че САС се е произнесъл по неподадена въззивна жалба и поставени по нея процесуални условия за недопустимост на въззивното произнасяне. Във въззивната жалба на Столична община обжалваемият интерес и искане са ясно посочени, така са разгледани и от САС, поради което няма основание да се приеме недопустимо произнасяне, както поддържа касаторът. Изложените доводи на касатора в тази част почиват на употребени от Столична община изрази във въззивната жалба, извадени от общото съдържание, основното искане и съображения за същото.
В изложението са формулирани няколко въпроса, които са чисто теоретични и касаят неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /мотиви от т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По конкретния въпрос: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения на страните? при твърдение, че не е обсъдено възражението на ответника, че неизпълненото задължение на [фирма] да прехвърли на Столична община ? идеална част на единия имот е незначително, с оглед интересите на кредитора следва да се посочи: Въпросът е относим, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като разрешението му не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. приложена от касатора, досежно излагането на мотиви по всички възражения на страните. Вярно е, че СГС е отхвърлил иска за разваляне на договора именно поради приета незначителност на установената собственост за ? идеална част за един от 6-те имота, но тази незначителност е преценена с оглед стойността на 6-те имота, прехвърлени на Столична община, спрямо които установената собственост на третото лице е 0.08% от стойността на цялото заменено имущество. А САС е съобразил и изложил съображения, че в исковата молба и допълнителната такава се иска разваляне на сделката само досежно единия от 6-те заменени апартамента, за който е установена собственост на трето лице за ? идеална част с ясно изразено искане за разваляне за тази част за този един имот, не за заменените 6 апартамента. САС е съобразил и въззивната жалба на Столична община срещу първоинстанционното отхвърлително решение в тази му част. Изложени са съображения за основателност на иска по чл.190 ал.1 вр. чл.87 ЗЗД, доколкото е депозиран изричен иск за разваляне в частта досежно процесния недвижим имот при безспорно доказан по делото факт на претърпяна от приобретателя евикция.
Вторият въпрос е за съотношението на исковете по чл.190 ал.1 и по чл.190 ал.2 ЗЗД при частично неизпълнение, но и за неговото разрешение липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК. Изводът на САС, че право на евицираният купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача как да уреди правата си – като развали договора или при запазване на облигационната връзка при очертаната рамка от разпоредбата на чл.190 ал.1 и ал.2 ЗЗД е при изложени съображения, позоваващи се на съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – р. № 41/05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г. на І ТО, р. № 424/24.01.2012 г. по гр.д. № 1882/2010 г. на ІV ГО. Въззивното решение е в съответствие с цитираните решения, като приложените от касатора решения – р. № 96/04.05.2011 г. на ВАС и р. № 792/20.04.2015 г. на САС по в.гр.д. № 4816/2014 г. са по обективно неидентични казуси, конкретно по предмета на сделката, установената част от нея, принадлежаща на трето лице и предявени искове. Останалите доводи в изложението във връзка с приетото от САС, че страната, претърпяла частична евикция има право на парично вземане срещу другата страна, съответно по размер на стойността на принадлежащата на третото лице част са такива за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на публикувана практика на ВКС по този въпрос не представлява съображение за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Изложеното във връзка с приетата от САС неоснователност на възражението на касатора за изтекла погасителна давност за вземането на купувача да иска намаляване на цената с приет начален момент влизане в сила на съдебното решение, установяващо правата на трето лице – Р. М. за собственост на ? идеална част на един от имотите – решение от 29.06.2012 г. при предявена искова молба от Столична община на 04.07.2014 г. също представлява довод за неправилност и то при превратно представяне на характера на предявения иск за собственост от третото лице и постановеното по този иск решение на СРС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканото юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500 лв., определено по чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1358/14.06.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11-ти състав по т.д. № 1847/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Столична община, [населено място], [улица] сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрискинсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.